Страници

четвъртък, 29 ноември 2012 г.

Small pleasures

С този поздрав ви пожелавам приятен уикенд. Ще се видим отново в понеделник :)

Подготвихте ли адвент календарите?

Остана още ден и започват големите изненади за децата, чиито родители знаят какво е адвент календар и имат намерение да го използват :). Имайте предвид - последното натоварва бюджета! А пък сега ми хрумва, защо да няма такъв календар и за големите? Нали навсякъде апелират - съживете детето в себе си. Ама как, като тогава няма да има кой да поеме ролята на възрастните? Така де, да се върнем към реалността. Advent calendar е това красиво календарче, което освен коледно настроение ни носи и по една изненада всеки ден. Това го правят джуджетата с помощта на мама и татко, разбира се.  :)

Показвам ви моят вариант, който тази година ще радва Ивета:




Това е къщичка, която съм направила сам-сама цялата. Поизмъчих се. А като си помисля, че исках да ставам архитект.:)
Всяко прозорче съответства на ден от декември, където детето си намира изненадката за деня.

Надявам се къщата да зарадва Ивчето, а вие вадете календарите и бягайте за изненадки, че няма време!

сряда, 28 ноември 2012 г.

За времето и магията /Идва ли краят на света?/

Усещате ли паника от това, че наближава 21 декември 2012? Около мен за това се говори с известна доза насмешка. Единствено децата ми се сториха малко объркани и изплашени. Стана дума за това и в работилничката и снощи при разговор с Давид. Неговият коментар беше свързан с момиче, което би харесал... "евентуално"  :). Та в този лек неангажиращ разговор, в който аз бях наострила, ненатрапчиво разбира се!, ухо, а той съвсем невинно ми каза " Не ми трябва някоя сухарка, която да ми говори, че идва края на света" :) усетих, че темата въобще не е чужда на възрастта му. Дори се възмути от теориите на негов съученик, който има научно обяснение как точно ще се случи този "край".
Нямаше как де не взема отношение. Обясних му моята гледна точка - "Всеки край е начало". И мисля, че тя повече му хареса.
Дори и да не дойде краят на света, така или иначе идва нова година. По това време си правим равносметки и искаме да вземем в новата най-доброто от старата и да надграждаме. Поне това си пожелаваме, нали?
Миналага година по това време направих работен тефтер на Криси. Това е фурията, която неуморно прави торти и сладкиши с цялата енергия и ентусиазъм, които съм виждала. Нейните произведения можете да видите тук.
След около месец получих едно от най-приятните признания - Хриси смяташе, че тефтерът й носи късмет. Получава интересни поръчки и е удовлетворена от това. Това е от малките божествени искрици когато си мислиш, че си на точното място.
И вероятно не са били просто думи защото тази година тя си поръча отново тефтер при мен. Вложих в него още повече магия, за да бъде 2013-та още по-добра за Хриси.
Пожелавам ти го от сърце!



вторник, 27 ноември 2012 г.

Валери

Публикация за бебе, за невинност, семейство, приятелство и всеотдайност. Радина, момичето, което превръща сладкарството в изкуство ми поръча скрап албум и картичка за погачата в чест на раждането на сина на нейна приятелка - Радостина.
Трябваше да уловим заедно емоциите, съпътстващи това радостно събитие. За мен Погачата е като Дебютът в руския царски двор - представяне на бебето в обществото. В съчетание със сакралния момент на Наричането. Онова, от орисниците. Затова се канят само жени и то такива, които ще внесат в дома на новороденото добра енергия. Ритуалите, които се правят са свързани с благополучието и характера на детето.
Всичко това, разбира се, албумчето е трудно да покаже, но наблегнахме на семейството и приятелите му.



А ето и картичката:



На този малък-голям мъж пожелавам безгрижно детство! Да расте силен, умен и с късмет!

На вас, мили гости, да се насладим на магията на мъглата. Там някъде дебнат и добрите орисници ;)

понеделник, 26 ноември 2012 г.

Обратен декупаж

Такаа, наближават празниците и аз започвам да правя по две публикации на ден. Не бих си го позволила, ако не го дължах на три чудесни момичета от една страна, и на ефирните им произведения от друга.
Днес ще пиша за кръжока за възрастни от миналата седмица. Темата беше "Обратен декупаж върху стъкло". Какво притеснение ми струваше аз си знам :) Не заради момичетата, които проявиха любопитство и се записаха, а заради това, че промених темата почти в последния момент от да кажем "лицев" на "обратен". Но пък не ви ли звучи по-интригуващо - обратен!? Какво ще е това противоположно на декупажа?
Мистерията се съдържа в ефекта, който е много по-приятен в обратния, да не кажа огледален свят на стъклото. То омагьосва с блясък. Нещо, за което доброто прилежно и лесно за работа дърво може само да си мечтае. :) Не ме разбирайте погрешно, с дървото се чувствам сигурна и обичам да работя с него, но стъклото е нов материал за мен и ме привлича с непознатите изцяло възможности.
Сега ще опитам да ви покажа как се прави обратен декупаж чрез ръцете на Искра, Мария и Цвети.

1. Стъкленият съд /за предпочитане чиния или купа/ се измива добре, дори е добре от външната страна да се мине със спирт.
2. Избираме си картинка от салфетка и я декупираме от външната страна. Ето го разковничето на името :)




3. Подчертаваме образа на картинката чрез бяла акрилна боя, която нанасяме с гъбичка:



4. След това нанасяме боята, която искаме да е основа на напукващия ефекте отвън:



И така два-три пъти докато ни хареса как изглежда външната страна на купата.

5. Правим напукващ ефект с друга, контрастна боя:


Не ви ли прилича на шоколадов кейк :)
Това продължава 3-3.5 часа с цялото сушене и баене да се получи както си го представяте :). Ако пък решите да се оставите на естествените сили за сушенето, подгответе се за 24 часа /без шега/. Пластовете са доста и изискват олимпийско търпение. Но пък вижте за какво говорим като краен резултат:




А ето и защо се старахме с напукващия ефект отвън:



Това е от мен! Който реши да опита да не забрави да запретне ръкави и да сложи престилка ;)

Ще зарадвате ли близките си с коледна картичка?

Това е въпросът. Колко от нас обръщат внимание на малките неща, в случая - жестове? И ако не обръщаме внимание на картичките, защо? Вероятно никога в живота ни никоя подарена картичка не е успявала да ни докосне. Дълбоко, разтърстващо. За себе си знам, че в много важен и сензитивен момент получих картичка с не чак толкова забележителен дизайн, но текстът в нея остана в мен. Той гласеше - "Да живее животът!". Беше в точния момент на точното място. Текстът определено е най-важен. Важно е посланието. На кого какво искаме да кажем... Но визията на картичката е вид дар. Там има естетика, която ни действа на подсъзнателно ниво. Като една картичка с наклонено дърво от копчета с надпис miss you. Тя е една от малкото, които стоят вкъщи и ми напомня колко силно ми е липсвал някой, за да наклони дървото.
Неслучайно децата обичат да правят картички. Тези малки ангели отлично Знаят, че подобен подарък за мама ще я окриля дълго.
Ето и коледните предложения на феичките и елфчетата тази година:




















петък, 23 ноември 2012 г.

За градината

"...човек сам трябва да поддържа собствената си градина и украсява душата си, вместо да чака някой друг да му подари цветя..."

А как става това? Най-лесният начин е като подарява. Подарява усмивка, поздрав, настроение, емоция, цвете, дълго чакан подарък или просто жест. Мъдростта извира от мен тази сутрин! :)

Минавайки през цяла гама от настроения скоро открих за себе си тази истина - ставам тонизирана, радостна и удовлетворена в мига когато накарам някого да се усмихне. Значи това е пътят.
Публикацията ми днес е посветена на семейство, което живее в Баку, скоро дамата ще има рожден ден и поръча кутийките като подаръци за гостите на партито й, а комплектите лъжици и вилици - като подаръци от България.
Ето как се справих аз:


























Благодаря ви за вниманието!

сряда, 21 ноември 2012 г.

Art Deco

След серията занимания, декорации и рождени дни на дечица, време е да обърнем внимание и на романтиката. Не е търсен ефект. Просто получих прекрасните хартии и печати Art Deco и... не можах да им устоя. Знам, че трябва да се потопя напълно и изцяло в коледната тема, но ей така, набързо реших да направя няколко картички в този толкова шик стил. Очароват ме и грацията на жените, и погледа им и интимните надписи, които могат да се използват готови. Аз използвах само "thanks", но непременно ще има продължение :)
Надявам се, въпреки качеството на снимките, да усетите стил:











вторник, 20 ноември 2012 г.

Black and violet

Дълго отлагана публикация е тази. Трудно ми е да обясня защо, но ще опитам. От известно време около мен се завъртя като подгонено от есенен вятър определението "изкуство". Да, не отричам, че ми е много приятно да го чувам когато се отнася до мои неща, но все пак смятам, че не това е изкуство. Или по-скоро не смея да си го помисля. Водих разговори по темата с истински арт-исти според които изкуството се определя от нюансите на асоциациите, с които се свързва дадено произведение. Така или иначе, далеч от определенията, във всяко нещо, излязло от ръцете ми, колкото елементарно да е на пръв поглед остава по малко от мен самата. И парадоксът е, че това ме обогатява, а не ме ограбва.
В тази публикация ще ви покажа картина, вплетена в тефтер. Ето затова отлагах публикацията. Не знам доколко такъв комерс е уместен. Не за поръчка и направа. Там нещата подлежат да се погледнат от друг ъгъл, който ще засегна малко по-късно. Не. Става дума за това, аз трябва ли да публикувам нещо подобно.
Все пак ще го покажа, дори и само за това да се запознаете, ако не го познавате с един художник, който според същите тези мои артисти е факир на композицията - Кандински.

История на поръчката: млада дама поръча тефтерче, което може да се носи в дамска чанта за нейна приятелка, която много харесва Кандински. Толкова го харесва, че си е направила тату с картината му Black and violet. Изключителен подарък като замисъл. Разгледах го доста подробно. И накрая видях... лодките :)

Техниката е напукан декупаж.

Оставям на вас асоциациите:



Повече за този художник можете да прочетете в Уикипедия, а картините му можете да видите тук

С пожелание за хубава вечер,
Ариадна

Да открием сезона на Коледа :)

Започваме с работилничка за деца на 25 ноември от 10.30 ч. Ще правим коледни картички. Децата ще имат възможност да работят с коледни дизайнерски хартии, печати и мастила.
Ето вдъхновение от мен:

понеделник, 19 ноември 2012 г.

На Лили Чудото

Вероятно познавате това малко живичко чудо - "Лили Чудото". Е, нашето Лили няма нищо общо с палавото момиченце. Тя е кротка, мила, красива, с големи черни очи и замечтан поглед. Цялото й име е Лилиан и днес става на 4 години. Расте заедно с малкият ми син - тя във Варна, той във София, но през лятото делят общи вечери в морската столица. С една дума - Лили е дете на наше приятелско семейство. От скоро е и кака на малката чаровница Ева. Още едно мое любимо име.
Майката на Лили ме помоли да направя кутийки за подаръчета на гостите на партито. Темата беше "Пчеличката Мая" защото, както се изрази мама Ася "Мая е работлива и сладка" :)




Вижте колко е сладка и рожденичката.
Оказа се, че Лили има блузка в цветовете на панделката на банера. :)

Пожелавам й да запази нежната си и чаровна усмивка, да е винаги обградена с любов и грижа! Бъди щастлива, Лили!

сряда, 14 ноември 2012 г.

Зумба, музика, филми, книги

Здравейте!

Днес ще си позволя да не съм "професионалист". Няма да публикувам нищо, свързано с работата ми или поне връзката няма да е така директна.
Исках да напиша много неща, но смятам да се огранича до един клип. Мисля, че той казва всичко ;)

Моята зумба:



И нещо за отскок:

:)

понеделник, 12 ноември 2012 г.

Декупаж от детски ръчички

Здравейте! Как сте в този прекрасен късно есенен ден? Успявате ли да вдигнете поглед към ярко жълтите дървета в забързания си ритъм? Ако не сте, направете го, просто за да видите какво ще стане после :)

Днес ще ви покажа кутийките-сърчица, които декорирахме с декупажна техника в работилничка "Феичка". Това се оказа една от най-спокойните и съсредоточени работилнички с дечица, които съм имала. Вероятно защото нямах очаквания. Не знаех ще им бъде ли приятно и дали не надвишава способностите им. Което потвърждава тезата ми, че децата обичат да им показваме, че растат и могат да се справят с все по-сложни предизвикателства. Няма как да не споделя, че си имахме елфче на 4 години - Мони. Той е любител на филма "Колите" и аз му предложих салфетка с любимите му герои. Това предизвика такава радост в него, че почти без помощ изряза всички коли, запозна ме с тях /отне ми време да запомня всички имена:)/, после ги залепи и дори напълни кутийката със съкровищата, които си носеше от вкъщи. После се завихри малка дискусия сред момичетата как да се обръщат към мен: с Ани или Ади.:) След кратък размисъл им казах, че неуместни са Али и Ами, виж за Ари може да се помисли... И така в шеги и закачки минаха цели 2 часа. Наситени и без почивка. Това е показателно - ще има пак декупажни теми :)












С феичките и елфчетата се разбрахме, че в кутийките, след като ги покажат вкъщи, разбира се, ще слагат техни тайни неща, които няма да показват на никой. Ивета веднага предупреди татко си когато дойде да я вземе.... да не вземе да наднича вътре :)))

Бъдете здрави и щастливи! Усмихвайте се!