Страници

петък, 24 януари 2014 г.

....

„Трябва да живееш винаги влюбен в нещо, което ти е недостъпно. Човек става по-висок от това, че се протяга нагоре.”







Картичките може да бъдат закупени тук:http://10fingers.bg/site/member_store.php?mid=995

четвъртък, 23 януари 2014 г.

Бебешоци

Днес сме на вълна бебешоци.
Първите две картички можете да намерите в моят он-лайн магазин на адрес: http://10fingers.bg/site/member_store.php?mid=995





А третата е по случай раждането на дъщеричката на наша приятелка. Нека малката Сияна расте здрава, умна, красива, талантлива, изненадваща и благословена!


сряда, 22 януари 2014 г.

Обичам те... Любов!

Някъде някой беше казал, че най-трудното нещо е свободата. Обикновено точно тази банална сентенция проумявам ясно през януари. Не мога да бъда "заета", липсват идеи, мозъкът ми копнее за хубави филми и книги, а чувството за вина е с учудващо силна енергия. Не ме разбирайте погрешно, не бих дала свободата си за нищо на света. И Слава Богу, знам, че ще отмине, нещо ще ми се случи, ще ме застигне, ще ме помете и ще бъда отново аз. Такава каквато се чувствам добре. Но дотогава да ви препоръчам една книга: " Влакът за Емаус" на Теодора Димова и два филма с контраст с книгата: "About the time" и "Just go with it". Ще се въздържа да ви преподавам йога, здравословно хранене и как да се отнасяте към вашите деца /бъдещето на планетата!!!/ или още бъдещите хора, с които ще живеят моите деца. Да, това не го правя. Или поне се въздържам. Знам, че се опитваме да даваме най-доброто и че не винаги се получава също знам. Но пък си имаме добър коректив. Горките деца, рано осъзнават, че трябва да вземат нещата в свои ръце. Ето пример от снощи. Малкият ми, петгодишен син, иска да хапне нещо шоколадово преди сън. Аз се съгласявам, той хапва и след като го питам "Как беше шоколадчето?" получавам отговор "Зле. Ти в ред ли си? Престани с това сладко, давай ми солено". Неочакваната реакция ме остави безмълвна за няколко мига: "А ти защо хапваш като знаеш, че не бива?"- "Първо, защото забравям. И второ, не можах да устоя!".
Почувствах се раздвоена. От една страна, отново съм в грешка. От друга, та той вече може да се грижи за себе си! Може би успявам все пак... успявам да го науча на самоконтрол... 
Така де, животът е прекрасен!

С пожелание да го живеем така, че да не се налага да правим втори и трети дубъл / препратка към About the time ;)/

Ариадна

петък, 17 януари 2014 г.

Духът на Estas Tonne

Ето го и него: духовен, талантлив, успокояващ, страстен, удоволствие за сетивата!


Беше неизменно с мен докато правех следващите кутии:










Желая ви наситен с добро уикенд!

вторник, 14 януари 2014 г.

Кутии за кафе, за чай, за подправки, за бижута, за...

... каквото ви хрумне и се събере в кутията, разбира се. Добре е, да е на части. Понеже кутията е разделена на шест кубчета с размери 5 на 6 на 5 см. Техника: декупаж, акрилни бои, метална паста, кракле тук-там...
Това би било добро описание на "продукта". Не знам за вас, ама аз напълно съм лишена от търговски усет, дарба или както искате го наречете.
Но това е тема на друг блог, нали така?

Сега да ви покажа какво измайсторих през изтичащите два дни:

Първата кутия ми костваше ужасно много усилия. Ама аз си знам, че така става когато се захвана с кафевия фон. Измъчихме се и двете, но мисля, че на финала изненадващо я победих. Това ще кажете вие, разбира се. Аз не обичам нещата да става трудно /ето това синът ми не бива да го чете!/ и затова я гледам с крайчеца на окото си.
Е, да ви представя черната кафява овца:





Следва една в бордо. След първата се предадох и втората сама реши как да изглежда. Нещата се получиха леко и спокойно:





И като се бях засилила не усетих как се получи и третата. Някак по-весела, по-забавна:





Утре продължавам докато съм набрала скорост. :)

Хубава вечер!

понеделник, 13 януари 2014 г.

Кутийофурия

С тази публикация ще се отдам на кутии за чай.
Представям Ви тези, с които завърших миналата година:

1. Открийте разликите:)




2. Кутия - подарък за мъж. Заданието беше: горски мотиви, прозорец, олицетворяващ светлина, много любов:



Надявам се да съм се справила!

четвъртък, 9 януари 2014 г.

Честит рожден ден, Анастасия!

Започва 2014 година с идеята за начало, градеж, надежда и очаквания. Като всяка нова година впрочем, нали така? Моята започна с подготовка за класно по математика, с имен ден на малкия ми син, със справяне с бюрокрацията в НАП, с по-здравословен хранителен режим /хм/, йога, програма за малките феички и трудно влизане в работен ритъм.
Декември беше зает, дори малко напрегнат, но пък имам какво да ви покажа. Но това ще стане следващия път. Като за начало на годината ще започна с декорацията на първия рожден ден на Анастасия, който беше вчера.
Това дете е специално за нашето семейство. Майка му е съученичка на съпруга ми, тя ни запозна и мъничко помогна дори :). Благодаря ти, Люси! Таткото на малката красавица е холандец, но много обича България и е по-сърцат и от най-заклетия италианец. А вече едногодишната Анастасия е едно ярко синеоко и бяло като пуканка сладурче, което гледа умно и предимно се усмихва - бебе мечта!

Месец преди събитието мама Люси ми се обади и ми изпрати да видя рокличката, с която ще е нагиздена рожденичката. Цветът по нейни думи е праскова. Да ама не. Той розовееше леко и това се оказа препъни камък. След щателни обиколки на магазините за платове и хартии в крайна сметка се получиха прасковени цветя за главичката и коланчето, същите цветове имаше на банера с името й, както и на подаръчетата за гостите. Топките трябваше да са цвят екрю. Аз не съм напълно удовлетворена и от тях цветово, но пък в цялата концепция имаше еднност.
Подаръкът от нашето семейство е изпълнението на една идея на Люси - куфарче с част от опаковките на първите подаръци на Анастасия, в което да бъдат пазени първите нейни неща, включително дневникът й.

Да пристъпим към снимковия материал:





На малката чаровница пожелавам щастливо детство, да расте любопитна, красива и талантлива, обградена с много любов и емоции!

вторник, 7 януари 2014 г.