Страници

четвъртък, 29 май 2014 г.

Можеш...

П.Станчева

Можеш да избягаш от една любов,
можеш да излъжеш приятел,
можеш да не вдигнеш слушалката
когато телефонът настойчиво те вика.
.....
Можеш да направиш сто хиляди
позволени и непозволени неща -
едно не можеш: Да измамиш себе си.

Дълбок поклон!

Можеш... да покажеш на някого, че държиш на него, можеш да го нараниш, можеш да се скриеш в трудни моменти, можеш да се оставиш на инерцията, можеш да си търпелив, можеш да си егоистичен, можеш да се бунтуваш, можеш да се промениш.... и ако това е част от теб, то е път, който трябва да извървиш. 
Май беше много емоционален за мен - синът ми стана на 6, минах през някои лични колебания, но най-интересна беше срещата ми със стари приятели. Хора, някои от които не бях виждала 14-15 години. Такива срещи винаги са леко рисковани. Или аз гледам много сериозно на тях. Вероятно се опитвам да скрия страха си от разочарование. Но като изключим моите лични притеснения, чувството на другия ден беше като завръщане. Към себе си. Без излишни думи и разкази за времето, в което не сме били заедно. Получи се скок в общото минало, нямаше излишни пози и демонстрации - ние се знаем. Достатъчно беше да се видим весели, млади, един до друг. Без излишно засвидетелстване на чувства се чувствахме у дома си. Да, по-големи сме, не по-възрастни, с една идея помъдрели, склонни да мислим повече за другите. 
Благодаря ви, приятели! За близостта и младостта, с която ме заредихте за следващите 15 години!:)

сряда, 21 май 2014 г.

За любовта

Днес и двата предмета, които ще покажа са на тема Любов. И затова ще ви споделя разговорът, който ме впечатли по радиото тази сутрин с психоложка. Не мога да цитирам името й, но това, което каза ми допадна. Въпросът беше каква трябва да е любовта. Тя беше лаконична и изглежда наясно по въпроса :) - любовта трябва да е сигурна и несигурна, т.е. да носи усещане за доверие и спокойствие и в същото време да те кара да се чувстваш уязвим, обектът на любовта ти е да е малко недостижим и изплъзващ се. Това, според специалистката, ни кара да копнеем за определен човек, да флиртуваме и се доказваме пред него. Оообаче, без сигурност не ставало. Трябвало да чувстваме, че каквото и да стане човекът ще ни подкрепи, ще остане с нас и ще ни прости.
Ха сега, не ви ли изглежда сложна. Почти като ходене на въже - една грешна стъпка и си се сгромолясал с счупвания, раните от които заздравяват бавно и мъчително, не дай Боже пък и да се осакатиш трайно. Моят опит показва, че не е лесно, но пък си струва да пробваш, поне веднъж :)

На младоженците, за които е този плик за паричен подарък пожелавам дълго време да не се налага да четат, обсъждат или развиват по темата. Нека просто се обичат!




Следващото е кутия, в която ще бъде приютена пеперуда-бижу в лилаво-зелено. За нея ме потърси дама, която подготвя подарък за момичето, в което е влюбен сина й. И това ако не е любов?!





Или както беше казал един велик ум - "Любовта е последният шанс да оцелеем"

Обичайте се!

понеделник, 19 май 2014 г.

Моето верую... не съм единствената луда :)

"Всеки ден получавам имейли от млади хора, които ме питат как се става писател. 

И това е единственият съвет, който мога да дам на всички, които искат да постигнат нещо в живота: 

Не правете неща, защото искате да спечелите пари - те никога няма да ви донесат достатъчно пари. 

Не правете неща, защото искате да станете известни - никога няма да се почувствате достатъчно прославени. 

Вместо това правете подаръци за хората. 

И работете здраво върху тях с надеждата, че хората ще забележат. 

Може би наистина те ще видят колко здраво сте работили, а може би не. И ако не забележат... знам колко е тежко това. 

Но в края на краищата това не променя нищо, защото вашата отговорност не е към хората, за които правите подаръка...

А към самия подарък." 

- Джон Грийн, американски писател



Бухалчета

Последната седмица беше посветена на бебетата-момиченца за мен :) Чудничко! Първо, правих албум за първите 12 месеца на бебе Адриана, после на гости в офиса ни дойдоха две красавици - Сияна и Виктория.
А в края на седмицата подготвих подарък за Анджелина, която стана на 1 годинка в събота. Майка й е българка, а татко й - американец. Затова заложих и на двуезични надписи.
И понеже поканата й беше на бухалчета, то Цвети, която поръча подаръка, пожела да й направя шкафче за фибички или други дреболийки и картичка на бухалчета.

Ето и подаръка:



Честит първи рожден ден, Анджелина! Пожелавам ти да растеш здрава, любознателна, обградена с любов и грижи! :)

сряда, 14 май 2014 г.

На Адриана

Скоро в един реалити формат Любен Дилов-син даде чудесно определение за съдба - това е когато настъпи събитие и ти нямаш избор за решение. Т.е. имаш право само да реагираш. Един такъв подарък имах от съдбата със срещата с тогава бъдещите, а вече и настоящите родители на Адриана. В очакване на малката чаровница те дойдоха в ателието ми с идея за албум "Първите 12 месеца". Докато изчакат реда си стана така, че Ади се роди. Това е моят първи бебешки албум от този тип. Благодаря ви, Мариела и Митко!
Позволих си да орисам бебка на страницата за нейната погача - това и стихчетата са изненада за мама и татко :)

А ето и орисията ми: Адриана, орисвам те на щастие! Бъди красива, с устни, червени като роза и очи - скъпоценни камъни. Нека гласът ти звучи като музика, а сърцето ти е добро и пълно с любов!


Албумът на Адриана:






























сряда, 7 май 2014 г.

За годишнина

Минаха поредните празнични дни в България. Много мили, но пък определено ми дойдоха Много - много почивка, много дъжд, много четене на книги. И малки оазисчета с работа. Всъщност моето не е онази тегоба, с която свързваме тази, иначе хубава дума - работа. Щастието да влагаш целия себе си в това, което правиш е удоволствие. Не бих могла да кажа какво ми отнема, но ми дава сила на въображението, мисълта и в по-голямата си част удовлетворение. Особено когато е трудно.
А този албум не беше от лесните. Поръча ми го много близко семейство. "Предварителните разговори" водих със съпруга, който много държеше на изчистения дизайн с, както той се изрази "правилни" форми. Т.е. нищо излишно. Което, както се досещате, трябва да се доближава до гениалността / :)/ - нали това беше определението за съвършенство. А аз съм на светлинни години от подобна претенция.
И понеже много държа да се доближа до изискванията на поръчителя, но пък и да не изневеря на моите критерии за естетика накрая не остана време да снимам окончателния вариант на корицата.
Затова ще покажа вътрешността на албума.
Направих го за 70-годишна дама, изявена волейболна звезда, жена с характер и харизма. Част от живота й е преминал в Италия, където сега живее дъщеря й със семейството си. Искахме всичко това да се вижда в албума, в който тя да съхрани най-важните моменти от живота си досега, както и голяма част от веселбата по случай нейната годишнина.

Ето една част от него:














Пожелавам на рожденичката спокойствие, любов и дълги дни с близките й хора!