Честит рожден ден, Митко!

Вчера нашият кум и съпруг на най-добрата ми приятелка имаше рожден ден. Аз пък получих честта да направя картичката от семейството му. За него мога да кажа, че е фин, артистичен и висок счетоводител :). И обича да майстори.
Идеята за картичката намерих в Pinterest, но добавих част от себе си и всички замесени в "мероприятието".
Честит рожден ден, Митак! Пожелавам ти много мигове, от които спира дъха!

Dress my neck

Навярно сте гледали едно, мисля, американско реалити шоу - Dress my nest. В него един сладур, вероятно специалист по вътрешен дизайн заедно с екипа си дават нов облик на жилището на някой щастливец. Всичко това се осъществява след разговор с домакина и въз основа на три негови любими предмета и три любими тоалета. Скоро отново попаднах на една от сериите и явно съм се вдъхновила.
Днес трябваше да подготвя подарък по случай рождения ден на 11-годишна госпожица. След голяма главоблъсканица какъв да бъде, реших да се спра на бижу-коте и шал на пеперуди. Ето ги и тях:

После започна главоблъсканицата за картичката. Мислих, мислих и в един момент се сетих, че котето и пеперудите, розовото и сребристото са елементи, които могат да бъдат на картичката и по всичко това да личи, че тя е направено лично за Никол.

В процеса на работа самата картичка се превърна в плик за бижуто. Ако вникнете добре, ще видите, че металното коте украсява вратлето на картоненото коте. Останалата част от бижуто е в образувалото се пликче от сива хартия. Остава рожденичката да разбере, че бижуто е за нея, а не за котарака :)

Бижута от дърво с щипка цвят

Днес съм много доволна от себе си. Вчера бях изцяло отдадена на хелуинска тема и обиколих няколко магазина за материали. И между черепите, котките и духчетата, успях да си купя и дървени гривни и пръстени. Идеята възникна след експеримента с дантеления ефект. Реших, че мога и сама да си направя син и розов комплект, който така много ми трябва :)
Ефектът на дантелата не се получи особено добре и това е най-вече заради закръглеността на предметите, но на мен страшно много ми харесват. Ще си ги нося с удоволствие.
Ето я моята гордост:

Закачалка, дантела, паста и удоволствие

Ето ме отново на линия. Имам да ви показвам една интересна идея за подарък за годишнина от сватба, банерче за двама сладурковци, картичка, основана на интернет-комуникация. Но, винаги следва "но", нали? :) Част от нещата са много интимни и някак ще изгубят красотата и свещенността си ако ги подправя с думи. Все пак ще ви разкрия идеята за годишнината. С цел да ви послужи в подходящ момент. А изпълнението е редно да е строго индивидуално - там ще експериментирате :).
 Идеята е: в деня на годишнинатата подарявате вашата песен, на която е бил първият ви танц като съпруг и съпруга, написана на пергамент. В моя случай навит на руло и пъхнат в стъклено сърце с дупка. Вътре навити на малки ролца се мъдрят 12 причини защо обичам половинката си. Добре е да са достоверни :). Пожеланието е всеки месец на тази дата любимият човек да си отваря по едно "късметче". Мисля, че изненадата ще е взаимна. Вие ще си спомните 12 причини този човек да бъде до вас, а той ще се изненадва всеки месец през следващата година и ще се чувства обичан и приет.

Но стига с любовните трепети.

Аз нали съм новодомка и още свивам гнездо :) Скоро импулсивно си купих ретро часовник от момиче, което твърди че отскоро се занимава с декупаж. Бих казала, че часовникът е просто прекрасен и аз с удоволствие си го ползвам. А днес си стъкнах и една закачалка  с дантелен ефект. Ето я и  нея:

Мисля, че дантеленият ефект ще е сред любимите ми.

Пожелавам ви слънце в сърцето!

Ариадна

Работилничка "Феичка" 06.10

Днес беше вълнуващ ден. Работилничка "Феичка" посрещна първите си творци за новия сезон. Започнахме с малките /4-8 г./ сутринта и завършихме следобед с големите - над 9 г.
За първи път моите синове пожелаха и също се включиха. Което ме направи още по-щастлива. Пред алтернативата компютър, таблет, смартфон те избраха да създадат нещо с ръцете си, да се омажат с боя, да внимават, сгъват и режат, но най-вече да се срещнат с други, някои непознати деца, да хапнат бисквитки и да обменят идеи, а разбира се и малко смехории. :) Като например малкият Калоян /5 г./ се похвали на Мони /почти 5 г./: "Моят татко е шеф.", а Мони светкавично отвърна: "А аз съм каратист". Или пък друг случай: Косара ме пита какво ще правим другия път и при отговора, че темата е Хелуин, тя възкликва: "Охоо, той месеца мина" :) Въобще забавата и въодувлението бяха големи, но това не им попречи да измайсторят прекрасни свещници от морски камъчета, както и весели кукли, като по тяхна инициатива куклите дори бяха кръстени - Хубавка, Лора, Дългучко и ха, сега де, как се казваше на Мони човечето? Май беше нещо като Кратунчо-Братунчо. Ами така е, другият път с тефтера за бисерите трябва да влизам при тях!

Ето ги малките:

"Картина три в едно" според Калоян. Рисуваха я Теа, Мони и Калоян

А това са техните произведения.

Следват батковците и каките. Те бяха по-"обрани" и съсредоточени... до едно време. Момчешката група не се сдържа дълго. Опитаха с няколко бели и рязко увеличаване на радиото. Но като изключим това се справиха повече от чудесно:

А ето ги и картичките-плик и техните свещници:

С творчески заряд Ви пожелавам успешна нова седмица! :)

Ариадна

Кутийки за братче и сестриче

Здравейте!

Преди време с мен се свърза майката на две прекрасни дечица от Несебър - братче и сестриче. Скоро ще е тяхното общо кръщене и майка им искаше да им направя кутийки за косичките. На всеки по отделно. Много сладко! Тя се спря на тези два дизайна на салфетки и аз се отдадох на боядисване, лепене, рисуване, щамповане.
 Ето какво излезе накрая:

Да добър път на бъдещите християнчета! :)

Ново ателие

Ариадна се роди спонтанно, като на шега, при това не гледам комерсиално на нея. Отглеждам я като нещо чисто, красиво и творческо - това, което живее в мен независимо дали искам или не. Затова ми коства дълго време да реша, че заслужава свое място, в което да се вложат пари и усилия. В крайна сметка това време дойде. Знаех много добре как искам да изглежда мястото, където Ариадна ще живее. Трябваше да бъде решено в бяло. Да има място за всичките материали и материалчета, картони и машинки, но ако може видът да е спретнат. Не мислех, че е постижимо. Творческият хаос ми е вроден :).
Така започнаха разговорите ми с Влади - момчето, което вложи много време, идеи и енергия, за да направи мебелите ми. За мен останаха акцентите, един от които са пердетата /много си ги обичам/, малката масичка за гости, белите кашпи и други джиджавки. Ще има и винтидж часовник, но ако чакам да го намеря, за да ви покажа ателието ще отидем в другата година.
Затова на вашето внимание - моето бяло местенце:

Приемам гости :)

Адресът е:
гр. София
бул. "Гоце Делчев" 115