Страници

четвъртък, 14 юли 2011 г.

Тук цветенце, там цветенце....

Кошничките, които завърших днес ми напомниха приказката за Червената шапчица. Въщност всички декорирани кошнички ми напомнят това черевокачулесто момиченце :)
Целта на проекта - Благодарност към екипа от лекари, помогнали на моя клиентка в най-щастливия ден от живота й досега - раждането на малката й дъщеричка Рая.
Изпълнение - ден и половина, с което подобрих собствения си рекорд от 3 дни миналото лято, когато направих 50 цветя. Сега розите бяха 28 /по 7 във 4 кошнички/, но пък изискваха голямо внимание и прецизност.
Снимах 3 кошнички понеже предвиждах, че няма да имам сили след четвъртата :).
Но докато ги правех отново се възхищавах на Цвети - винаги се старае да покаже благодарност и да изненадва близките си. Постоянно се уча от нея!


Всяка кошничка е с лично послание, което е и най-милият елемент от нея

Подарък

Преди известно време ми се обади едно емоционално момиче, което се оказа, че работи в сферата на рекламата и определено е маркетингово грамотно. Казвам го защото до преди 3 години и аз работех в тази сфера и знам колко креативност, комбинативност и бърз ритъм са нужни, за да се справиш със служебните си задължения. Но това настрана, момичето беше впечатлено от шкафчето за бижута, което правих преди време. Искаше такова за своя колежка в любимите й цветове - коралово и сиво. За моя огромна радост успях да намеря салфетки в тези цветове. Да, бяха две различни и падна голямо кроене, но според мен резултатът си струваше усилията:


Най-голямата награда за мен беше когато разбрах, че рожденичката, за която беше предназначен подаръка се разплакала когато го получила. Прекрасно е когато получиш личен подарък, нали?
Благодаря ти, Веси! :)

четвъртък, 7 юли 2011 г.

Картичка-книжка

Стимулът да направя тази картичка беше заслуга на Мони. Това е синът на моята приятелка Лъчи, която преди време поръча за двете си летни момчета по една картичка за рождените им дни. Да, обаче малкият човек, който е роден месец по-рано и вече стана на 1 годинка получи картичка, която наподобяваше врата, пазена от мече и вътре има надпис - П е т ъ р. Това предизвикало буря от емоции в душата на баткото, който след като преровил подаряваните му досега картички драматично заключил: "На мен са ми подарявали само скучни и малки картички". /момчетата от малки знаят, че размерът има значение :)/  Приятелката ми спешно алармира, че трябва да се измисли нещо разгъващо и интересно за Мони, иначе детето ще е много обезсърчено. Затова след като порових в нета се доверих на Гери, която е така добра да покаже как става тази картичка и ето какво се получи:



А ето каква е картичката от родителите му, която той, разбира се, още не е получил и се надявам изненадата да бъде двойна :)


Броят на цветята е съобразен с броя на навършените години.


 Не мога да пропусна и картичката на братчето му, която предизвика появата на картичката-книжка :)