Страници

вторник, 23 април 2013 г.

Кутия за чай в провансански стил

Случвало ли ви се е когато енергията ви е насочена към някого, неочаквано той да ви звънне по телефона? На мен ми се случва с много близки хора. Почти същото беше преживяването с тази кутия за чай. Не че ми звънна, разбира се. Това определено щеше да ми се стори странно :). Точно преди да тръгна за Марсилия, почти ден преди това я направих. Историята е следната:
Обади ми се Бубето, за да поръча кутия за чай за нашата обща приятелка - Радина. Показах й с какви салфетки разполагам /нямаше време да поръчвам нови/ и тя хареса точно тази, провансалската. Ето за това говоря - Марсилия е център на Лазурния бряг, Френската ривиера или още - Прованса. Ако все още ви се губи някой знак на съдбата, аз съм насреща.. :)))) - намирам ги без проблем!
Шегата настрана, към кутията подходих толкова отговорно, но чак напрежението ми дойде в повече. С Буболинката говорихме да има дантела, понеже Ради много обича. Това някак ме обърка в началото, притесних се, все нещо не ми харесваше,... въобще, няма да ви разказвам перипетиите, но ето какво се получи в крайна сметка.
Имаше и картичка към кутията, която ми се видя песен :)

Искрено се надявам на рожденичката да й е харесала и най-вече да й върши работа.






А моите пожелания към Радина са да продължава да ни радва с кулинарните си изкушения, да е много вдъхновена и щастлива, нека добротата и естетиката, които раздава всеотдайно да й носят хармония и удовлетворение!

понеделник, 22 април 2013 г.

На майка ми

С тази картичка казвам виртуално "Честит рожден ден, мила мамо!"
Това е жената, от която не преставам да се възхищавам и уча.
Благодаря й за всичко и й пожелавам здраве, вдъхновение, сили и щастие! Всички много се гордеем с нея и я обичаме!



четвъртък, 18 април 2013 г.

"Големият кораб минава"

Днес ще опитам накратко на ви пренеса в света на ... "Титаник". Или за да не прозвучи като лоша поличба, в онези немски филми, които гледах в захлас докато бях вкъщи с големия си син. Там действието се развиваше на круиз. На кораба се развихряха страсти, забравени емоции, нови предизвикателства, всичко това на фона на екзотични природни картини и, разбира се, с участието на персонала и най-вече на капитана. :)
С една дума и аз бях на круиз. И бях очарована от морето, изисканата обстановка, морските крайбрежия, белите униформи, атлетичните тела, усмихнатото и спокойно поведение на the crew.
Градовете, на които почти всяка сутрин акустира кораба бяха Генуа, Марсилия, Барселона / Следиземноморие/, следвани от Казабланка, Кадис и Лисабон /Атлантик/. Уникално съчетание от архитектура, морски бриз, история, култура и пъстрота на лица!
Естествено не остана достатъчно време да обходим и видим цялата красота на градовете, но до преди няколко дни всяка нощ сънувах, че бродя из Испания или Португалия. И вероятно тази емоция ще ме върне обратно там, за да открия скрити улички, нов замък или подземните артистични ателиета на Генуа, която ни изненада на финала.
Любимец ми стана Кадис - малко, романтично, поддържано градче в Испания с много палми. И много приемливи цени. Това определено е моят град. Следван от Барселона, разбира се :) - геният на Гауди си струва да се види, но би било добре и да имате екскурзовод. Лисабон също е интересен. Купих си диск на Мариза и успях да зърна града отвисоко /той е построен на 7 хълма/, но и там ще има рефреш :)
И стигаме до Казабланка - арабски град, станал известен след емблематичния филм. Преди да заминем четох, че истинската целувка била тази в Казабланка. Действително видяхме много тийнеджъри да се целуват пред най-известната джамия там - "Хасан Втори", но за особена романтична атмосфера не бих могла да говоря. Усетихме чара на Шехеризада, потопихме се в техния свят с местен таксиметров шофьор, който говореше само арабски и френски, разходихме се по плажа, видяхме богатия квартал. Беше интересно, но и мръсно и не особено привлекателно за мен.
На връщане имахме два дни изцяло на море. Тогава вече разполагахме с време и за анимацията на кораба. Със съпругът ми се записахме на уроци по латиноамерикански танци. Това бачата, меренге, мамбо... Голям смях падна! Като цяло чувството е, че си обгрижен с внимание и за всичко е помислено. Както каза една от спътничките ни - "Това е най-добре управляваното предприятие, което познавам". А се занимава с бизнес. Действително, при 2000 пасажери и 1000 души персонал не се получаваха опашки или суматоха.


Ето снимков материал:

Това е той - големият кораб /въпреки, че е един от малките на компанията MSC/
А тези снимки са правени от борда:










 Генуа:




Предполагаемата къща на Колумб
Пристанището, преди да се качим на кораба





Марсилия:

Катедрала "Нотр дам а ла гард"

Типични фасади на сгради

Замък 
Барселона:


Къщата на Гауди в Парк Гюел



Саграда Фамилия

Саграда Фамилия отвътре
Гибралтар:


Казабланка:

Джамията "Хасан Втори" през Атлантика

В далечината се вижда кралския дворец

Свято място за арабите тук





Богатият квартал



Кадис:

Крайбрежието /той всъщност е полуостров и е заобиколен отсякъде с океан/

Срещу Катедралата на Кадис



На плажа - пипнах и океанска вода за първи път:)



Част от местният парк
Паркът
Лисабон:
Белем:
Манастирът Джаронимо, построен след Великите географски открития и вдъхновен от тях


Парламентът

Площадът в центъра

Лисабон от птичи поглед

Пристанището


Статуя на Христос
Белем


Опитах да съм максимално кратка :). Надявам се, че Ви е било приятно. Пожелавам Ви попътен вятър и нещо ново и вълнуващо да ви потопи в емоции днес!