Емануела и Emotion

Днес на гости ми е едно енергично, модерно и смело момиче с много идеи и умения. Поканих я преди известно време да ми гостува виртуално, а днес тя ме заведе в нейната обител - фотографското й студио. И на чаша кафе и вода сред изчистения дизайн и фотографските принадлежности научих повече за нея. До скоро се познавахме като "майката на...", т.е. децата ни са в една и съща група в детската градина. Някак неусетно и постепенно споделихме, че не сме типичните майки на трудов договор. След това Еми запечата с обектива си най-емоционалните моменти от рождения ден на Калоян, а днес се доближих още повече и бях очарована от нея. 
Перфекционизъм, емоция, енергия и дизайн. Така бих я описала.
Но нека тя сама се представи пред вас:

Здравей Еми! Кои са основните думи, които те описват най-добре?

Здравей Ади, първо искам да ти благодаря за проявения интерес към мен и съм много щастлива да съм ти на гости, блога ти е чудесен и страшно харесвам работата ти, пожелавам  ти много късмет, успехи и хиляди усмивки J

На въпроса ти ..... определено съм много амбициозна, поставям си цели и ги гоня до дупка, общо взето до сега каквото съм си наумила съм успяла да го постигна. Много емоционален човек съм, обичам да се смея ..много и от сърце. Считам себе си за добър човек, обичам да помагам на хората когато и с каквото мога. На принципа съм дай за да получиш и мисля, че работи повече от добре.  Винаги гледам положително на нещата, вярвам че човек предизвиква събитията с мислите си и се опитвам максимално да съм настроена на позитивна вълна J

Какво е образованието ти?

Завърших магистратурата си наскоро, по професия съм „Графичен дизайнер“, с това и се занимавам последните 8-9 години.

А призванието?

Определено мисля,  че се припокрива напълно  с образованието като всъщност първо открих какво ми е призванието и после го завърших като образование.

Кои са нещата, без които не можеш да живееш?

Не мога да живея без мечти. Не мога и без без мъжа ми, без сина  ми и без фотоапарата. С мъжа ми сме заедно от вече 14г. Той е моята половинка във всяко отношение, без него нямаше да съм това което съм сега, обожавам го и му благодаря за всичко. Синът ми е смисъла на живота ми, той ме учи на много неща и чрез него преоткривам света! А фотоапаратът е просто третата любов, той е моето изразно средство, начина да покажа света през моите очи.

Фотографията „Любов от пръв поглед” ли беше или по-скоро разумно решение?

Фотографията е определено любов, не мога да преценя дали от пръв поглед, но от малка обичам да снимам. На тази снимка съм на около 10 години. Винаги съм обичала да нося фотоапарат със себе си, да снимам местата на които ходя, приятели, празници и т.н. Момента в който осъзнах, че това е моя път дойде с раждането на сина ми.  Желанието ми да запечатам всяка негова стъпка, всеки негов жест и всеки етап от растежа му просто превърна фотографията в мое хоби. Това продължи около  4 г. в които снимах непрестанно, четях форуми, гледах снимки на фотографи, сравнявах и тествах идеи, след това завърших курс по „Фотография“ и в един момент просто реших, че е дошло време хобито да се превърне в професия.  

Струваше ли ти усилия да промениш професионалния си живот?

Реално аз работя като графичен дизайнер в последните 9 г., просто тези 9г. работих за компания, на която изграждах визията и рекламните материали, сега вече се отделих самостоятелно, от септември ще бъда лектор в курс по „Графичен дизайн“ към програмата „ Аз мога повече“  и към всичко това прибавих и фотографията. Направих студиото и някак си нещата започнаха да се случват. А дали си струва...и още как! Просто не съм се прибирала по щастлива от работен ден както сега.

Какво/кой  те вдъхновява?

Вдъхновяват ме емоциите на хората, онези съкровенни моменти в които сме най-много себе си, в които околния свят изчезва и ние изразяваме цялата си душевност... когато запечатам такъв момент се чувствам изключително щастлива.

Кой е перфектният кадър?

Ще се повторя, но за мен това е уловената емоция, чиста и истинска, без режисиране на ситуацията и момента.

Защо „Emotion”?

Защото това съм аз! Дори има тафтология между моето име и това на студиото ми.


Нека да покажем емоцията през твоите очи:

Уверявам ви, зарядът и ентусиазмът на Еми са заразителни! :)
Пожелавам й цвят, настроение, успех и вдъхновение!

Ако искате да се насладите на повече от нейното присъствие, можете да я намерите ТУК

Ревю: Посестрими в занаята

"Огромни късове сурово въображение се носят в пространството и от време на време се стоварват на нечия глава."

                                                                                                                                          Тери Пратчет

Сега с конкретен повод, ще ви представя две талантливи и впечатляващи дами, свързани не само от страстта им към книгите на Тери Пратчет, но и от съвместна работа.Едната плете прекрасни бижута и аксесоари за коса, но казва за себе си, че не е плетачка. Другата приготвя изящни и вкусни сладкиши, бонбони и торти, но твърди, че не е сладкарка.
Тези вещи в приложното изкуство посестрими, върху чиито глави непрекъснато се стоварват огромни късове сурово въображение, са Барболета и Леля Ог Нина.

Барболета ателие

Така се случи, че присъствах на възникването на идеята "Барболета ателие" и на нейното осъществяване. И сега ще ви издам няколко тайни. Барболета, всъщност, се казва Дени и кръсти ателието си на четвъртия албум на Карлос Сантана - заради някакви спомени за усещания или усещания за спомени. Всичко, което изработва, е плод на огромна страст, отличава се с индивидуалност и стил.

 

Барболета плете на една кука декоративни елементи и с тях украсява диадеми, фиби и ластици за коса, брошки и пръстени. Много от моделите й бижута са изцяло нейни авторски хрумвания - много успешни и харесвани при това.

Барболета изработва и декорира също и сувенири, картички, покани, кутии и торбички за подаръци. Нейните произведения не можете да сбъркате - те са плод на специфично и различно авторско виждане, изработени чисто и прецизно. И нещо повече - практични са, можете да ги ползвате в ежедневието си.

Барболета има удобен онлайн магазин  www.barboleta.satto.org  и лесно можете да се свържете с нея във фейсбук на адрес : http://www.facebook.com/barboleta.atelie

или на официалната й фесбук страница Барболета - плетени бижута, аксесоари за коса, сувенири

"Не плета за успокоение или просто за удоволствие. Моята цел е крайният резултат - завършеният вид - когато макчето, звездичката, сърчицето, цветчето, си отидат на своето място в композицията. Един плетен елемент носи уют, спомен, сантимент, той има душа и собствен живот. И ако аз успея да си свърша работата добре, вие ще усетите всичко това."

                                                          

Леля Ог Нина

Леля Ог Нина открих /случайно/ във фейсбук. Сред огромния поток от снимки на домашно приготвени сладкиши, торти на любителско ниво и професионално изработени сладости, бях впечатлена от един комплект меденки, мъфини и бонбони. Бяха декорирани тематично, в един и същ стил, изящни и крехки като произведения на ювелирното изкуство. След тях видях още - на други теми - приказни герои, футболни отбори, автомобили, пролет, есен, Великден, сватба, кръщене...

Всичко изпипано до най-малкия детайл, в цветове, съчетани с много естетически усет.

Автор на това пиршество на сетивата е Нина, добавила към името си това на Пратчетовата Леля Ог - достолепна вещица с вкус към живота.

Леля Ог Нина можете лесно да откриете във фейсбук на адрес : http://www.facebook.com/profile.php?id=100002813930664&ref=ts&fref=ts

и на официалната й фесбук страница: Ninna Ogg's Cakes&Cookies

"В търсене на нови идеи и предизвикателства, от готварската тема започнах да поглеждам и в тортената и там видях, че съществуват вълшебници, които сътворяват невероятни неща от захарно тесто! Трябваше да опитам и аз!

Като човек, смятащ себе си за лишен от каквито и да било дарби и таланти (и това казано с напълно трезв обективизъм и без капка самосъжаление), можете да си представите каква огромна радост ми носят малките кученца, цветчета, калинки и пчелички, които се получават измежду пръстите ми!

А по отношение на вещерството... има торти, за които е нужно вълшебно въображение и сръчни ръце, но има и такива, за които обикновеното вълшебство не е достатъчно, за да бъдат създадени. За тях си трябва магия!"

                                                                                                                                                       

Посестрими в занаята

И понеже "нещата едно на милион се случват девет от десет пъти", Барболета ателие и Леля Ог Нина вече работят заедно. Барболета прави кутии за сладкишите на Нина и Нина прави сладкиши, вдъхновени от плетивата на Барболета.

Такава буря от идеи и предизвикателства, толкова нетърпение да твориш не бяха ме помитали никога. Резултатът виждате сами - естетическо чувство, талант и много труд, превърнати в съвършен продукт за прекрасен празничен момент. Да, за това наистина си трябва магия!

 

*Барболета и Леля Ог Нина ми обещаха гостуване за Коледа. Очаквам го с нетърпение!

Споделеност със Зорница Миладинова

„Зората е времето между сумрака и изгрева.

Отличава се със слаба светлина, докато самото слънце все още е скрито зад хоризонта.

След зазоряването слънцето изгрява от изток, ставайки символ на началото, в което цялата природа се събужда за живот през новия ден. Излизането на зората символизира края на нощта (мракът) и началото на деня (светлината).”

Гостът ми днес е олицетворение на името си – интуитивна, изгряваща, търсеща, номад по душа и съдба, с усет към самоиронията, артистична, поетична и дълбока. Обичам дълбоки хора. Такава рядкост са!

Имам привилегията да бъде моя приятелка и много държах да ви я представя. Докосването до нея винаги ми е носело чувство за магичност и перфектност. Родният й град е Варна, в момента живее в Дубай и отглежда своя Малък принц.

Ето какво споделя Зори:

Съгласих се да гостувам на Ани с голяма доза съмнения и колебания....какво да представя от себе си, така че да е в съзвучие с това, което тя прави и което аз толкова много искам да направя -да надскоча себе си, да превзема мечтите си, да посмея да пристъпя с малки, ситни стъпки по безкрайния и толкова вълнуващ път...към себе си и обратно...към света и обратно.
Тя е тръгнала по Пътя,  аз все още го търся. Но и това е част от Пътя.
Вдъхновяващо е колко много хора са смели и вървящи.
Да бъдеш близо до себе си, да откликваш с цялата си същност на всичко, което правиш-каквото и да е то, е за мен най-истинският и единствен начин да живееш.
Пожелавам си го.
И на всички почитатели на АриаднаJ

1. Коя е Зорница? От къде идва и къде е сега?

Петра, Йордания

Отглеждам дете.

Радостта ми от дочаканото е толкова голяма, че не остави време и място на мисли за баналността, губевремието и преходността на това занимание.

Откривам топлата вода.

Моята-по мой начин.

С всичко, което случваме в живота си променяме себе си, движим се- да, понякога напред-назад, търсим и се намираме, губим се.

И аз сега знам, че отговорността да вирееш до нечие самоизграждане е чудесна възможност да се видиш с нови очи, да се преоцениш, да попълниш новите си граници

Деца в Йордания

...да видиш света от под масата, да съзреш птичката за пръв път, да усетиш вятъра на върха на езика си, да преброиш до 5, да трепериш след 39.8, да разбереш че портокалът е вкусен, защото е оранжев, а е оранжев, защото е кръгъл...

Деца в България

...да имаш нуждата да изживяваш тези непосредствени емоции...и то така увличащо, че с всяка една съпреживяна усмивка, сълза, кикот или недоумение да се заразиш с потребността да споделяш и да си споделен.

Деца в Оман

Това май много много не го практикуваме на възраст.

Стоим си едни такива оформени и убедени, но неубедителни...и сами.

Тайланд

2. От къде е любовта ти към фотографията?

Най-осъзнатият ми импулс за споделеност е била фотографията- в тази й способност да докараш в мислите на някого своите малки мигове, откраднатите погледи, промушилите се сенки под лампите, отражения по повърхности, самотни пейзажи, абстрактни усещания.... 

Обичам да излизам с тежката чанта с ‘бурканите’-както им викат на обективите, да се заглеждам по балкони, дупки и кюшета, да виждам с едноокия си спътник всички тези гледки, с които иначе подсъзнанието ми трупа запаси и понякога имам необяснимо добро настроение или пък потъвам в носталгия по зимата посред плажно-тараторени изпарения.

Сингапур

Ето така снимането се превърна в мой любим начин на съпреживяване-да разказвам и на другите, да попия в моментите не само за себе си, да понеча към заобикалящия ме свят с апетита на човек, обожаващ реалността на мига...на купищата мигове, от които се изгражда животът ни- цветни, черно-бели, на фокус...или в пълна мъгла.

Сингапур

3. Къде си у дома и защо?

Много мигове, много държави, много домове...завиждам на охлювите, навсякъде са у дома си!

Само дето техните домове не са устойчиви и стабилни, а твърде крехки...а понякога и временни.
Абе...почти като при менJ

Дюлгерска завера, Лондон

Има някакво проклятие и магийност, в това да се налага да изграждаш дом за сетен път.

Опитвала съм се да поддържам познат интериор.

Разнасяла съм в двете посоки какво ли не-от картини и подбрани рафтове от библиотеката до котки и деца.
Но основните неща са си същи- здравец, подправки, книги, интернет.
И тогава си си в къщи.
И най-вече, когато можеш да приютиш в това ‘вкъщи’ приятели, обични хора.
А те понякога са далеч- нищо, че живеете в един град.

4. Мястото определя ли емоциите и чувствата ти?

А градът-разбира се, че градът дава уханието на дните и мислите. Аз не мога без да ми мирише на море.

... за банята
... и кефа :)

Мислех, че не мога и без облаци и дъжд, ама мога-уви

Не- не мога-плащам си!

... да им вземеш слънцето...
... да ги разревеш облаците...
/дяволска молитва за дъжд/

За някого месеците може да са повод предимно за откъсване на поредния лист от календара, но при мен се оказва патологична зависимостта от следването на цикъла на сезоните.
Ето, идва времето на едни станиолено сребърно-виолетово-пурпурно-резедаво-сиво-розови залези по морето- случват се само сега, от към края на Март до към Май...заедно с припечения аромат на събудените треви, а да не говорим за любовно-дишащите жасминови храсти в парковете, окичените с мартеници цъфнали сливи, череши....

Същото е и с уханието на опечени чушки от ниските балкони в старите квартали, с накиснатите в мляко утрини на ноември, ноември в пламъци, пестеливата графичност на студа....и после пак....
..пак ми липсва....

Ветрино, България

И по този повод-развива се една свръх сетивност за нюансите....

...нещо търсех...

...търся и намирам есен и зима и в тропиците, и сега-тук...в пустинята.

Уади Рам, Йордания

хм...как ли бих се справила по белите ширини....
няма да си го пожелавамJ)))

5. Разкажи ни забавни моменти, свързани с културни различия в страните, в които си живяла

Сещам се за един много късен концерт на варненския хор и прибирането ни по къщите на домакините в Израел преди няколко години.
Нашият беше мъж, икономист, на малко преди средна възраст, със стряскащо арийски черти, уморен почти колкото нас.
От външната врата, през трапезарията и банята до нашата стая бях убедена, че е безгрижен до бохемщина, небрежно гостоприемен ерген,
Вече отпочинала, на другата сутрин ме посрещнаха следите от закуска на поне още трима човека, а до вечерта стана ясно, че има две поотраснали деца, много интересна жена, която беше настанила по стените портрети на приятели с абстрактните й усещания за тях в цветове и форми.
Имаше и една тайна стая, в която обеща да ме приюти едва след като жена му се прибере от работа от библиотеката.
Там, с почти шамански гърлени песни и вибрациите на тибетски инструменти успя да спре главоболието ми, заради което му бях поискала просто някакво хапче.
Беше незабравима вечер с уюта на омайни разговори  на подгънат крак и ароматен чай, покрай които различията ставаха все по-малко...

Повече от магичните снимки на Зори можете да видите тук

Фотографията - любов и опиянение с Елена Гледачева

Време е за РЕВЮ. Днес на сцената са Любовта и Виното. Отново двама и отново свързани. 

Честит празник!

Главен дизайнер на това празнично дефиле е Елена Гледачева - фотограф по призвание с усет към стайлинга и малките си модели - ангелите на любовта.
Ели е главният виновник за моят блог. Тя е вълшебница на дигиталният скрапбук и е една от вдъхновителките ми. Най-красивите снимки на децата ми са правени с нейния обектив. Ето две от тях:

До скоро имахме закачка с Ели - че съм готова да родя трето дете, за да го снима като бебе. Сами ще видите по-долу колко естествено е това желание когато гледаш бебешоците, които е снимала.
Как създава тази цветна свежест, която пази спомените ни, ще ни разкаже самата тя. 
Добре дошла, Ели!


Благодаря ти, Ани, че ме покани в чудния си и артистичен блог. Не съм по писането и първата ми мисъл беше да откажа, но все пак погъделичканото ми его надделя. И така, ето ме тук точно на най-оспорвания празник - Свети Валентин срещу Трифон Зарезан :) 
Както всичко останало и фотографията дойде при мен случайно. Макар че винаги съм обичала да снимам - в младостта себе си и моите приятелки, после голямата ми дъщеря... Никога не съм си и помисляла, че мога да се преквалифицирам по някое време. Но постепенно взех да ставам все по-взискателна и критична към снимките си. Не без помощта на съмишлениците, с които пишем в популярния форум бг-мама. Смених техниката, после още веднъж и така постоянно в търсене на все по-добрата снимка. След това се появи малката ми дъщеря, а с нея и желанието да
правя все по-добри и оригинални кадри се повишаваше постоянно. Така с две музи у дома се увлякох и започнах да снимам и приятелските деца, после децата на техните приятели и техните... Така направих ателието - моето местенце за снимки. 
Какво да кажа за самото снимане -  вдъхновяващ е стремежаът да се улови неподправената детска усмивка и емоция, както и невиността и трепета при очакване на дете. Имам щастието да го преживявам дори по два пъти - веднъж на самата сесия, и втори път докато обработвам снимките. Често минавайки покрай мен децата ме виждат ,че се усмихвам срещу екрана. И се усмихват и те, и се вълнуват заедно с мен, как са станали поредните снимки. И докато голямата ми дъщеря знае ,че съм инженер и снимам сравнително от скоро като хоби, то малката расте с усещането, че работата на мама е да прави снимки и кара децата да казват 'cheese' и 'зеле'. Трудно ми е да подбера само няколко снимки, с които да се представя, но все пак се налага, заради формата на блога.


Започвам с моите две вдъхновения:

Най-трудоемките, но и най-вдъхновяващите - снимките на бебенца:

Накрая по повод единия от празниците днес:

И понеже все пак блогът на Ани е творческо местенце, искам да ви покажа каква украса направих за моя дом - сърчица от филц и малко снимки. Бързо, лесно и с безброй варианти за интерпретация. Без значение с повод или не, стои красиво на всяка маса:

Каквото и да празнувате днес, пожелавам Ви да е с любов!


Елена Гледачева можете да откриете тук и тук.