Споделеност със Зорница Миладинова

„Зората е времето между сумрака и изгрева.

Отличава се със слаба светлина, докато самото слънце все още е скрито зад хоризонта.

След зазоряването слънцето изгрява от изток, ставайки символ на началото, в което цялата природа се събужда за живот през новия ден. Излизането на зората символизира края на нощта (мракът) и началото на деня (светлината).”

Гостът ми днес е олицетворение на името си – интуитивна, изгряваща, търсеща, номад по душа и съдба, с усет към самоиронията, артистична, поетична и дълбока. Обичам дълбоки хора. Такава рядкост са!

Имам привилегията да бъде моя приятелка и много държах да ви я представя. Докосването до нея винаги ми е носело чувство за магичност и перфектност. Родният й град е Варна, в момента живее в Дубай и отглежда своя Малък принц.

Ето какво споделя Зори:

Съгласих се да гостувам на Ани с голяма доза съмнения и колебания....какво да представя от себе си, така че да е в съзвучие с това, което тя прави и което аз толкова много искам да направя -да надскоча себе си, да превзема мечтите си, да посмея да пристъпя с малки, ситни стъпки по безкрайния и толкова вълнуващ път...към себе си и обратно...към света и обратно.
Тя е тръгнала по Пътя,  аз все още го търся. Но и това е част от Пътя.
Вдъхновяващо е колко много хора са смели и вървящи.
Да бъдеш близо до себе си, да откликваш с цялата си същност на всичко, което правиш-каквото и да е то, е за мен най-истинският и единствен начин да живееш.
Пожелавам си го.
И на всички почитатели на АриаднаJ

1. Коя е Зорница? От къде идва и къде е сега?

Петра, Йордания

Отглеждам дете.

Радостта ми от дочаканото е толкова голяма, че не остави време и място на мисли за баналността, губевремието и преходността на това занимание.

Откривам топлата вода.

Моята-по мой начин.

С всичко, което случваме в живота си променяме себе си, движим се- да, понякога напред-назад, търсим и се намираме, губим се.

И аз сега знам, че отговорността да вирееш до нечие самоизграждане е чудесна възможност да се видиш с нови очи, да се преоцениш, да попълниш новите си граници

Деца в Йордания

...да видиш света от под масата, да съзреш птичката за пръв път, да усетиш вятъра на върха на езика си, да преброиш до 5, да трепериш след 39.8, да разбереш че портокалът е вкусен, защото е оранжев, а е оранжев, защото е кръгъл...

Деца в България

...да имаш нуждата да изживяваш тези непосредствени емоции...и то така увличащо, че с всяка една съпреживяна усмивка, сълза, кикот или недоумение да се заразиш с потребността да споделяш и да си споделен.

Деца в Оман

Това май много много не го практикуваме на възраст.

Стоим си едни такива оформени и убедени, но неубедителни...и сами.

Тайланд

2. От къде е любовта ти към фотографията?

Най-осъзнатият ми импулс за споделеност е била фотографията- в тази й способност да докараш в мислите на някого своите малки мигове, откраднатите погледи, промушилите се сенки под лампите, отражения по повърхности, самотни пейзажи, абстрактни усещания.... 

Обичам да излизам с тежката чанта с ‘бурканите’-както им викат на обективите, да се заглеждам по балкони, дупки и кюшета, да виждам с едноокия си спътник всички тези гледки, с които иначе подсъзнанието ми трупа запаси и понякога имам необяснимо добро настроение или пък потъвам в носталгия по зимата посред плажно-тараторени изпарения.

Сингапур

Ето така снимането се превърна в мой любим начин на съпреживяване-да разказвам и на другите, да попия в моментите не само за себе си, да понеча към заобикалящия ме свят с апетита на човек, обожаващ реалността на мига...на купищата мигове, от които се изгражда животът ни- цветни, черно-бели, на фокус...или в пълна мъгла.

Сингапур

3. Къде си у дома и защо?

Много мигове, много държави, много домове...завиждам на охлювите, навсякъде са у дома си!

Само дето техните домове не са устойчиви и стабилни, а твърде крехки...а понякога и временни.
Абе...почти като при менJ

Дюлгерска завера, Лондон

Има някакво проклятие и магийност, в това да се налага да изграждаш дом за сетен път.

Опитвала съм се да поддържам познат интериор.

Разнасяла съм в двете посоки какво ли не-от картини и подбрани рафтове от библиотеката до котки и деца.
Но основните неща са си същи- здравец, подправки, книги, интернет.
И тогава си си в къщи.
И най-вече, когато можеш да приютиш в това ‘вкъщи’ приятели, обични хора.
А те понякога са далеч- нищо, че живеете в един град.

4. Мястото определя ли емоциите и чувствата ти?

А градът-разбира се, че градът дава уханието на дните и мислите. Аз не мога без да ми мирише на море.

... за банята
... и кефа :)

Мислех, че не мога и без облаци и дъжд, ама мога-уви

Не- не мога-плащам си!

... да им вземеш слънцето...
... да ги разревеш облаците...
/дяволска молитва за дъжд/

За някого месеците може да са повод предимно за откъсване на поредния лист от календара, но при мен се оказва патологична зависимостта от следването на цикъла на сезоните.
Ето, идва времето на едни станиолено сребърно-виолетово-пурпурно-резедаво-сиво-розови залези по морето- случват се само сега, от към края на Март до към Май...заедно с припечения аромат на събудените треви, а да не говорим за любовно-дишащите жасминови храсти в парковете, окичените с мартеници цъфнали сливи, череши....

Същото е и с уханието на опечени чушки от ниските балкони в старите квартали, с накиснатите в мляко утрини на ноември, ноември в пламъци, пестеливата графичност на студа....и после пак....
..пак ми липсва....

Ветрино, България

И по този повод-развива се една свръх сетивност за нюансите....

...нещо търсех...

...търся и намирам есен и зима и в тропиците, и сега-тук...в пустинята.

Уади Рам, Йордания

хм...как ли бих се справила по белите ширини....
няма да си го пожелавамJ)))

5. Разкажи ни забавни моменти, свързани с културни различия в страните, в които си живяла

Сещам се за един много късен концерт на варненския хор и прибирането ни по къщите на домакините в Израел преди няколко години.
Нашият беше мъж, икономист, на малко преди средна възраст, със стряскащо арийски черти, уморен почти колкото нас.
От външната врата, през трапезарията и банята до нашата стая бях убедена, че е безгрижен до бохемщина, небрежно гостоприемен ерген,
Вече отпочинала, на другата сутрин ме посрещнаха следите от закуска на поне още трима човека, а до вечерта стана ясно, че има две поотраснали деца, много интересна жена, която беше настанила по стените портрети на приятели с абстрактните й усещания за тях в цветове и форми.
Имаше и една тайна стая, в която обеща да ме приюти едва след като жена му се прибере от работа от библиотеката.
Там, с почти шамански гърлени песни и вибрациите на тибетски инструменти успя да спре главоболието ми, заради което му бях поискала просто някакво хапче.
Беше незабравима вечер с уюта на омайни разговори  на подгънат крак и ароматен чай, покрай които различията ставаха все по-малко...

Повече от магичните снимки на Зори можете да видите тук