Честит празник!
Главен дизайнер на това празнично дефиле е Елена Гледачева - фотограф по призвание с усет към стайлинга и малките си модели - ангелите на любовта.
Ели е главният виновник за моят блог. Тя е вълшебница на дигиталният скрапбук и е една от вдъхновителките ми. Най-красивите снимки на децата ми са правени с нейния обектив. Ето две от тях:
До скоро имахме закачка с Ели - че съм готова да родя трето дете, за да го снима като бебе. Сами ще видите по-долу колко естествено е това желание когато гледаш бебешоците, които е снимала.
Как създава тази цветна свежест, която пази спомените ни, ще ни разкаже самата тя.
Добре дошла, Ели!
Благодаря ти, Ани, че ме покани в чудния си и артистичен блог. Не съм по писането и първата ми мисъл беше да откажа, но все пак погъделичканото ми его надделя. И така, ето ме тук точно на най-оспорвания празник - Свети Валентин срещу Трифон Зарезан :)
Както всичко останало и фотографията дойде при мен случайно. Макар че винаги съм обичала да снимам - в младостта себе си и моите приятелки, после голямата ми дъщеря... Никога не съм си и помисляла, че мога да се преквалифицирам по някое време. Но постепенно взех да ставам все по-взискателна и критична към снимките си. Не без помощта на съмишлениците, с които пишем в популярния форум бг-мама. Смених техниката, после още веднъж и така постоянно в търсене на все по-добрата снимка. След това се появи малката ми дъщеря, а с нея и желанието да
правя все по-добри и оригинални кадри се повишаваше постоянно. Така с две музи у дома се увлякох и започнах да снимам и приятелските деца, после децата на техните приятели и техните... Така направих ателието - моето местенце за снимки.
Какво да кажа за самото снимане - вдъхновяващ е стремежаът да се улови неподправената детска усмивка и емоция, както и невиността и трепета при очакване на дете. Имам щастието да го преживявам дори по два пъти - веднъж на самата сесия, и втори път докато обработвам снимките. Често минавайки покрай мен децата ме виждат ,че се усмихвам срещу екрана. И се усмихват и те, и се вълнуват заедно с мен, как са станали поредните снимки. И докато голямата ми дъщеря знае ,че съм инженер и снимам сравнително от скоро като хоби, то малката расте с усещането, че работата на мама е да прави снимки и кара децата да казват 'cheese' и 'зеле'. Трудно ми е да подбера само няколко снимки, с които да се представя, но все пак се налага, заради формата на блога.
Започвам с моите две вдъхновения:
Най-трудоемките, но и най-вдъхновяващите - снимките на бебенца:
Накрая по повод единия от празниците днес:
И понеже все пак блогът на Ани е творческо местенце, искам да ви покажа каква украса направих за моя дом - сърчица от филц и малко снимки. Бързо, лесно и с безброй варианти за интерпретация. Без значение с повод или не, стои красиво на всяка маса:
Каквото и да празнувате днес, пожелавам Ви да е с любов!
Елена Гледачева можете да откриете тук и тук.
Ех тази Ели , душичка е тя :-) Аз също съм една от тези на които Ели помогна(и то много) за блога. Чак ме е срам , че не й показах благодарността си като хората някак си (искаше ми се повече).Но нищо де време имаме ;-)
ОтговорИзтриванеСкъпа Андриана , правиш страхотни неща , до които съвсем скоро ще се докоснем и ние :-) Желая и на двете ви Честит Празник( който и от двата да празнувате), много любов и по малко напивания :):):)
Хриси, доколкото знам ти подаряваш много радост и сладост с тортите си, а добротата извира от теб. Понякога това е достатъчно. Благодаря за милите думи и се надявам да даря щастливи мигове на семейството ти. Неслучайно двамата сте родени около този романтичен празник :))
ОтговорИзтриванеХриси, цяла торта ми подари за блога, ако това е малко - здраве му кажи!!
ОтговорИзтриванеНе думай :) А ти помниш ли вкуса на крема Шампанско- защото мен още ме побиват тръпки от него:):):)В смисъл , че имаше вкус на развалено (или прокиснато е по точната дума) :):):)
ОтговорИзтриване