Скрапбук албум 2

Тези албуми са ми слабост от известно време. Още съм пълен новак и принципно знам, че би било добре да се правят с качествени снимки, но когато моя близка ме помоли да измисля оригинален подарък за юбилея на нейна приятелка ми хрумна идея за такова албумче. Тя пък взе, че прегърна идеята. Снимките са любителски и дело на поръчителката и мисля, че това ще очарова приятелката й. "Да превърнем дефекта в ефект!" ;)
Разбира се, трябваше да знам някои подробности за рожденичката. Тя е на висока позиция в училище, възпитаник на френска гимназия и стилна жена. Надявам се всичко това да личи от албума й. Но най-важното е да я изненада и да й покаже колко много държат на нея приятелките й.

Обещала съм си едно FAMILY за нашето семейство, но да видим кога :)
На вас пожелавам слънцето да ви се усмихва все по-широко от днес!

"Гримирани" тетрадки

Наближава уикенд, а с него и почивката за повечето от вас. За мен няма почивка, но това е така понеже аз не работя :). Както всички знаем сентенцията - когато работата е удоволствие тя вече не е работа. Днес ще ви покажа моите първи тефтери. Отново подтикната от Радина, онова елегантно момиче с прекрасните торти. Всъщност и трите тетрадки са за творящи прекрасни дами. Днес имах удоволствието да се запозная лично и с Хриси - тя поръча тефтер за съпруга си, който има рожден ден, а тя също прави превъзходни торти.

Започвам по ред. Първият тефтер е направен с цел да бъде рецептурник за Радина. Нейното изискване беше да е романтичен и в стил шаби шик. Това определено е и моят стил в момента, затова се получи почти от раз - лесно и според мен сполучливо. Тя искаше и дантела, но аз в стремежа си да не го "предобря" не успях да съчетая елементите така, че да сложа и дантела. Направих вид дантела с бордюрен пънч на хартията. Всъщност това не е типичният според мен рецептурник. Аз възприемам Радина преди всичко като Дама - винаги елегантна и поддържана. Затова и манекенът с престилка си го представих веднага за нейния рецептурник.
И така, на вашето внимание - Дамата в кухнята:

Радина освен майстор на тортите и елегантна жена е и добър приятел. Тя ми поръча да направя подобна тетрадка и за нейна близка, която вероятно знаете - Буболинката. Тя успя за кратко време да стане любимка на стотици ценители на сладкарското изкуство. Нейната тетрадка е за дневник:

Почти по същото време и трета фея на тортите, Хриси, се свърза с мен, за да измислим заедно и да направя подарък за рождения ден на съпругът й. По нейните думи той се придържа към класическите цветове - синьо, сиво, кафяво, черно. А е в строителния бизнес и използва често тефтери. Идеята да залепим колаж от негови обекти беше на Хриси. Тя измисли и дискретното любовно обяснение на някои страници:

Благодаря ви, момичета! Вие доказвате, че любовта се празнува всеки ден с мисъл за близък и любим човек!

Фотографията - любов и опиянение с Елена Гледачева

Време е за РЕВЮ. Днес на сцената са Любовта и Виното. Отново двама и отново свързани. 

Честит празник!

Главен дизайнер на това празнично дефиле е Елена Гледачева - фотограф по призвание с усет към стайлинга и малките си модели - ангелите на любовта.
Ели е главният виновник за моят блог. Тя е вълшебница на дигиталният скрапбук и е една от вдъхновителките ми. Най-красивите снимки на децата ми са правени с нейния обектив. Ето две от тях:

До скоро имахме закачка с Ели - че съм готова да родя трето дете, за да го снима като бебе. Сами ще видите по-долу колко естествено е това желание когато гледаш бебешоците, които е снимала.
Как създава тази цветна свежест, която пази спомените ни, ще ни разкаже самата тя. 
Добре дошла, Ели!


Благодаря ти, Ани, че ме покани в чудния си и артистичен блог. Не съм по писането и първата ми мисъл беше да откажа, но все пак погъделичканото ми его надделя. И така, ето ме тук точно на най-оспорвания празник - Свети Валентин срещу Трифон Зарезан :) 
Както всичко останало и фотографията дойде при мен случайно. Макар че винаги съм обичала да снимам - в младостта себе си и моите приятелки, после голямата ми дъщеря... Никога не съм си и помисляла, че мога да се преквалифицирам по някое време. Но постепенно взех да ставам все по-взискателна и критична към снимките си. Не без помощта на съмишлениците, с които пишем в популярния форум бг-мама. Смених техниката, после още веднъж и така постоянно в търсене на все по-добрата снимка. След това се появи малката ми дъщеря, а с нея и желанието да
правя все по-добри и оригинални кадри се повишаваше постоянно. Така с две музи у дома се увлякох и започнах да снимам и приятелските деца, после децата на техните приятели и техните... Така направих ателието - моето местенце за снимки. 
Какво да кажа за самото снимане -  вдъхновяващ е стремежаът да се улови неподправената детска усмивка и емоция, както и невиността и трепета при очакване на дете. Имам щастието да го преживявам дори по два пъти - веднъж на самата сесия, и втори път докато обработвам снимките. Често минавайки покрай мен децата ме виждат ,че се усмихвам срещу екрана. И се усмихват и те, и се вълнуват заедно с мен, как са станали поредните снимки. И докато голямата ми дъщеря знае ,че съм инженер и снимам сравнително от скоро като хоби, то малката расте с усещането, че работата на мама е да прави снимки и кара децата да казват 'cheese' и 'зеле'. Трудно ми е да подбера само няколко снимки, с които да се представя, но все пак се налага, заради формата на блога.


Започвам с моите две вдъхновения:

Най-трудоемките, но и най-вдъхновяващите - снимките на бебенца:

Накрая по повод единия от празниците днес:

И понеже все пак блогът на Ани е творческо местенце, искам да ви покажа каква украса направих за моя дом - сърчица от филц и малко снимки. Бързо, лесно и с безброй варианти за интерпретация. Без значение с повод или не, стои красиво на всяка маса:

Каквото и да празнувате днес, пожелавам Ви да е с любов!


Елена Гледачева можете да откриете тук и тук.

И заваля любов

Ден преди Деня на любовта ще ви представя с колко труд и чувства беше изпълнено ателието ми. Тази година реших, че ще отбележа празника чрез тези, които участват в работилниците ми. И стана много задушевно и весело.

За начало ще ви запозная с четири влюбени дами, които пожелаха да направят сами валентинки за своите половинки или просто така, за да зарадват някого - Ели, Божана, Цвети и Мери. Картичките им сами говорят за тях:

Следва групата на големите деца /над 6 години/. С тях правивихме украса за Свети Валентин за мама и татко:

А ето и произведенията на най-малките - 5-годишни:

Отново искам да похваля децата, които проявиха търпение и внимание при работа с уред за топъл ембосинг и силиконов пистолет. Ставаме все по-сръчни, нали? :)

Време за мъже и награди

Навън наистина "не е за жени". И е най-подходящото време за тази публикация. Скоро бяхме на рожден ден на кръщелника ми, който стана на 7 години - един малък-голям мъж. Много се смях с пожеланията на приятелите му от класа. Ето част от тях: "Да си все така най-готиният в класа!", "Да имаш само шестици, да ти купят "Бентли" и да возиш най-страхотните мацки в него!" Тогава колебанията ми за опаковката на подаръка му от нас се изпариха. Докато я правих си мислех, че е по-подходяща за мъж, отколкото за момче, но те, момчетата, неусетно стават мъже :). Реших да ви я покажа и заради десена, но повече да се изфукам с папката си за рязане на таг. Много й се радвам и режа за щяло и нещяло с нея:

На големи рождени дни картичката според мен е задължителна, най-малкото рожденикът да разбере от кого е подаръка. За жалост често това се подценява, но това е друг въпрос. Етикетчето върши същата чудесна работа, а и е допълнителен детайл към дизайна на опаковката. Някой още да не е разбрал, че в момента съм пристрастена към този "аксесоар"? :)

И като сме на мъжка тема, следва картичка за колега. Наистина оригинален и мил начин да покажеш на човек, с когото работите заедно вече 10 години, че оценяваш присъствието и подкрепата му през това време. Поръчката е от много фин и добър човек. Всъщност жена /разбира се:)/ Вдъхновението за тази "изчистена" картичка е от craftdiva. Нейната картичка удивлява със стила си и се надявам да не ми се сърди, че съм "откраднала" идеята. Аз използвах топъл ембосинг за надписа и дървото. Много съм доволна, че надписът е на български и има символика. Колегите работят в агенция за маркетингови проучвания, където се пишат много доклади, затова фоновата хартия е ръкопис, а дървото трябва да символизира, че те заедно са помогнали за отглеждането и развитието на бизнеса, екипа и въобще нещо общо. И след като ви разясних какво е искал да каже автора, което принципно ме дразни, понеже ако се наложи да се прави значи няма смисъл от произведението да ви го покажа и него:

Тази публикация ще се окаже дълга, но понеже отлагам вече няколко пъти, а не бива, продължавам с наградите. Преди известно време имах честта да бъда наградена от едно много свежо момиче - Хриси. Разбира се, гордо се накичих с нея в дясната страна на блога си. Сега е мой ред да наградя 5 блога с нея. Обаче се оказа много трудно да го направя, т.е. да отделя само 5 блогъри, които я заслужават. Все пак трябвя да се вземе решение. Награждавам Хриси, Miss Emerald, MaDe, Arcadia и Cvety. Заповядайте вашата награда с цялото уважение към това, което създавате: