Езерото Лугано, Швейцария

На пръв поглед темата за смърфовете няма общо с настоящата публикация. Но само почакайте да видите шапката, с която бях в Лугано :). За свое оправдание ще кажа, че се сетих, че трябва да взема шапка два дни преди пътуването и много благодаря на момичето, което има ателие за плетене близо до моето за бързата реакция. Шапката е чудесна :).
Днес ще видите езерото Лугано през зимата. И така, общо-взето преди да тръгнем за Милано очакванията ни бяха, че ще му се наситим за ден-два, а през останалото време /всичко на всичко - един ден/ е крайно наложително да отскочим до някъде другаде. Разбира се това се оказа заблудата на незнаещия, но беше факт. Тъй като имаме свой местен човек /всъщност това е една шармантна дама, но на нея ще й обърна специално внимание по-нататък/, знаехме, че за дестинации като "Пътуване с "Бернина експрес" с крайна цел швейцарския тузарски курорт  "Сейн Мориц"" сме се сетили твърде късно. Билети вече нямаше две седмици по-рано. Останаха ни едно десетина други възможности като Верона, Флоренция, Генуа, езерото Комо в Италия, езерото Лугано, Швейцария. Ей така най- обичам: това Италия, това Швейцария, само да поискаш и си там :) А групата ни не беше малка - десет човека без Светлето, която се присъедини към нас в Милано. Т.е. имахме различни нагласи, но някак почти негласно решихме, че всички ще отидем до Лугано. И не сгрешихме. Вярно, че случихме точно двете седмици когато по него не плават лодки, както и това, че лифтът в града беше затворен, но пък няма съвършени неща, нали? Беше и малко мрачно и ръмеше, обаче облаците... облаците бяха толкова красиви! Като включим и артистичното чувство на Влади да ни подреди по най-оригиналния начин за снимка всичко беше повече от ОК.
Пътуването от Милано до Лугано започна с адреналин. Пристигнахме на гарата прескачайки се един друг с метрото в последната минута, заварвайки нашата прелестна Светла със стилна капела и спокойно закусвайки. Контрастът беше убийствен! След това тя пое всичко в свои ръце. Това да знаеш италиански в Италия, че и в Швейцария си е огромен плюс! Успяхме да се метнем във влака в последната минута. И Слава Богу! Гледките на езерото си заслужават. Швейцарците се оказаха много любезни хора. Живеят спокойно и това личи от километри. Аз бях впечатлена от чистотата там. Ама и колите им блестят. Вероятно защото много вали. От какво да е друго?!
Видяхме и пред един затворен магазин за суверинири /там твърдо спазват обедната почивка като у нас/ оставена пратка от куриер. Просто си стоеше и си чакаше получателя. Ех, ако можеше и у нас да е така - колко главоболия щях да си спестя!
Градът Лугано е мечта за всяка романтична натура. Бих го препоръчала за Свети Валентин. Настройва те любовно. Разбира се, добре е да светне поне малко слънце, но и при облачно време е очарователен. В такива моменти разбираш, че "не всичко е пари" :))) Знаете го този виц, нали?
Но нека подкрепим думите със снимков материал:

На това площадче се озовахме с лифта от гарата:

Ето и гледка към езерото:

Нашата прекрасна лейди /Лана По/:

Магазинчето с пратката:

Любима снимка. Подредени сме по хрумка на Влади, разбира се. Затова го и няма на снимката:

Смърф в действие: тъкмо са му излетели гълъбите:

Врата пред вода: не мога да не снимам тук тази весела компания:

Идея и творческо изпълнение на снимката: Владислав, но не Дракула ;)

Следват панорамни снимки. Покатерили сме се в Алпите:

Снимката е правена оттук:

Лифтът, за който ви говорих минава оттук:

А ето и чистите им коли:

Следва обратният път за Италия, Милано и вечерна разходка. Но най-приятната част бяха вечерите. Все още съм под въздействието на босилека, пармезана, моцарелата, прошутото и т.н. Невероятна храна! Спомняте си "Яж, моли се и обичай!", нали? Е, от свръхтегло ни спаси дългото и трудно ходене в лоши атмосферни  условия. :)
Мили момичета и момчета от "Прагматика" и сие, благодаря ви!