Страници

вторник, 29 януари 2013 г.

Езерото Лугано, Швейцария

На пръв поглед темата за смърфовете няма общо с настоящата публикация. Но само почакайте да видите шапката, с която бях в Лугано :). За свое оправдание ще кажа, че се сетих, че трябва да взема шапка два дни преди пътуването и много благодаря на момичето, което има ателие за плетене близо до моето за бързата реакция. Шапката е чудесна :).
Днес ще видите езерото Лугано през зимата. И така, общо-взето преди да тръгнем за Милано очакванията ни бяха, че ще му се наситим за ден-два, а през останалото време /всичко на всичко - един ден/ е крайно наложително да отскочим до някъде другаде. Разбира се това се оказа заблудата на незнаещия, но беше факт. Тъй като имаме свой местен човек /всъщност това е една шармантна дама, но на нея ще й обърна специално внимание по-нататък/, знаехме, че за дестинации като "Пътуване с "Бернина експрес" с крайна цел швейцарския тузарски курорт  "Сейн Мориц"" сме се сетили твърде късно. Билети вече нямаше две седмици по-рано. Останаха ни едно десетина други възможности като Верона, Флоренция, Генуа, езерото Комо в Италия, езерото Лугано, Швейцария. Ей така най- обичам: това Италия, това Швейцария, само да поискаш и си там :) А групата ни не беше малка - десет човека без Светлето, която се присъедини към нас в Милано. Т.е. имахме различни нагласи, но някак почти негласно решихме, че всички ще отидем до Лугано. И не сгрешихме. Вярно, че случихме точно двете седмици когато по него не плават лодки, както и това, че лифтът в града беше затворен, но пък няма съвършени неща, нали? Беше и малко мрачно и ръмеше, обаче облаците... облаците бяха толкова красиви! Като включим и артистичното чувство на Влади да ни подреди по най-оригиналния начин за снимка всичко беше повече от ОК.
Пътуването от Милано до Лугано започна с адреналин. Пристигнахме на гарата прескачайки се един друг с метрото в последната минута, заварвайки нашата прелестна Светла със стилна капела и спокойно закусвайки. Контрастът беше убийствен! След това тя пое всичко в свои ръце. Това да знаеш италиански в Италия, че и в Швейцария си е огромен плюс! Успяхме да се метнем във влака в последната минута. И Слава Богу! Гледките на езерото си заслужават. Швейцарците се оказаха много любезни хора. Живеят спокойно и това личи от километри. Аз бях впечатлена от чистотата там. Ама и колите им блестят. Вероятно защото много вали. От какво да е друго?!
Видяхме и пред един затворен магазин за суверинири /там твърдо спазват обедната почивка като у нас/ оставена пратка от куриер. Просто си стоеше и си чакаше получателя. Ех, ако можеше и у нас да е така - колко главоболия щях да си спестя!
Градът Лугано е мечта за всяка романтична натура. Бих го препоръчала за Свети Валентин. Настройва те любовно. Разбира се, добре е да светне поне малко слънце, но и при облачно време е очарователен. В такива моменти разбираш, че "не всичко е пари" :))) Знаете го този виц, нали?
Но нека подкрепим думите със снимков материал:

На това площадче се озовахме с лифта от гарата:


Ето и гледка към езерото:


Нашата прекрасна лейди /Лана По/:








Магазинчето с пратката:

Любима снимка. Подредени сме по хрумка на Влади, разбира се. Затова го и няма на снимката:


Смърф в действие: тъкмо са му излетели гълъбите:

Врата пред вода: не мога да не снимам тук тази весела компания:


Идея и творческо изпълнение на снимката: Владислав, но не Дракула ;)




Следват панорамни снимки. Покатерили сме се в Алпите:


Снимката е правена оттук:






Лифтът, за който ви говорих минава оттук:




А ето и чистите им коли:


Следва обратният път за Италия, Милано и вечерна разходка. Но най-приятната част бяха вечерите. Все още съм под въздействието на босилека, пармезана, моцарелата, прошутото и т.н. Невероятна храна! Спомняте си "Яж, моли се и обичай!", нали? Е, от свръхтегло ни спаси дългото и трудно ходене в лоши атмосферни  условия. :)
Мили момичета и момчета от "Прагматика" и сие, благодаря ви!

петък, 25 януари 2013 г.

Покани със смърф

Между Милано и швейцарското езеро ще ви покажа поканите за рождения ден на Сашко.
Това красиво синеоко момченце познавам от заниманията ни в езиков център Хелен Дорон Борово, а малко по-късно се включи по неволя в кръжока за декупаж, в който твори неговата майка Мадлена. Сега с удоволствие участвам в организацията на четвъртия му рожден ден, който е скоро.
Всичко започна с тортата. Още в началото на годината мама Мадлена ме потърси с молба да й препоръчам майстор на бутикови торти. Вероятно знаете, че моите приятелки, които правят такива са със запълнен график месеци напред. Оказа се трудна задача, но точно в този момент бях запленена от тортите на Елена Кандева, които видях във Фейсбук. Тя прие поръчката и не след дълго Мадлена ми се обади, че темата на рождения ден ще бъде "Смърфове". Видях примерната торта и се заех с обмислянето на поканите. Някак лежерно се отдадох на тази поръчка и 14 февруари... докато не видях публикацията на Елена, която вече беше направила къщичката на смърфовете. Последва бърз разговор с Мадлена и се оказа, че аз не съм разбрала правилно датата на рождения ден. Добре че бях купила и подготвила материалите. Остана разпечатването на любимия смърф на Сашко - Непохватния и след два дни на рязане, лепене и тъкмене 10 приятелчета на Сашко получиха покани за неговия рожден ден:







И това не е всичко. Сашко ще подари и кутийки с лакомства на гостите си в знак на благодарност, че са споделили празника му. А самото парти ще бъде украсено със сини и бели хартиени топки и балони. По този въпрос работя в момента. Очаквайте включване с тортата на Елена, за да видите цялата концепция на, надявам се, незабравимия четвърти рожден ден на това прекрасно момченце.

четвъртък, 24 януари 2013 г.

Милано - всичко е дизайн

Имах удоволствието на бъда в Милано последните дни. Градът на дизайна, изкуството, добрата кухня, многото лица и туристи. Честно казано, мислех, че най-интересното нещо за мен там ще бъде "Тайната вечеря" на Леонардо, а се оказа, че видях последната пиета на Микеланджело, а Музеят на дизайна и архитектурата ни намери сам. Но Милано не е само това, разбира се. Въпреки лошото време /валеше почти непрестанно/ дизайнът там се усеща навсякъде: в сградите, храната, обзавеждането, стилно облечените мъже и жени. А и тъй като градът се намира в северната част на Италия, успяхме да отскочим и до езерото Лугано в Швейцария, където чистотата блести като запазена марка.
Бих могла да говоря много, но тъй като блогът има някаква насоченост ще наблегна на дизайна. Такъв, какъвто го видя моят обектив:

Започвам с логото на Luis Vuitton, което на витрината на магазина е направено от хартия:

Интересна идея! Една чантичка струва колкото автомобил на старо у нас - нормално! :)

Реклама на Армани на една стена на къща:

Изглежда като истинско списание
Обзавеждане на бутик за детски дрехи на една от улиците с дизайнерски магазини, където са всички световно известни марки:




Фасадата на магазин Prada в мола на центъра:


А ето го и молът в дълбочина:


Непосредствено до мола катедралата Duomo:

Тук един чернокож ми върза гривна от конци с уговорката, че е безплатно :)
Детайл от фасадата й:


Магазинът на Дисни:


В едно от ресторантчетата:


Еклектика:

Фоайето на нашия хотел, който предизвика смях с името си - Demo:


Да си дойдем на думата /изкуство/:


В тази църква се намира "Тайната вечеря" на Леонардо:






Музеят на архитектурата и дизайна:


Част от изложбите:








Следва продължение за Лугано, Швейцария.


петък, 18 януари 2013 г.

Нежно поднесена сума

Здравейте!

Как да поднесем паричен подарък, така че жестът да е елегантен, дори естетически издържан?
Има начин, разбира се. Отговорът е в опаковката. Когато е помислено за нея се появява личният момент, посланието "Мисля за теб, специално съм се подготвил за твоя повод. Искам да те направя щастлив".
Ето една такава опаковка-кутия с етикет за млада дама:








За следващата ни среща ще ви изненадам с пътепис, а от другата седмица при мен ще завалят сърца в най-различни размери и стилове. Пристига на пръсти празникът на влюбените :)

Каквото и да става днес, не забравяйте - петък е! :)

понеделник, 14 януари 2013 г.

Да отпочнем

Здравейте, мои гости!

Добре дошли и благодаря, че отделихте време да посетите блога ми!
Не обичам обещанията /приемам ги много насериозно/, но пък съм цар на планирането. Смятам да съм по-продуктивна и организирана през тази 13-та година на интересното хилядолетие, в което имаме шанса да живеем. Надявам се да ви радвам и да провокирам артистичността ви! Бъдете с мен!   :)

Започвам с картички за жените. За приятелките, споделянето, подкрепата /клюкарстването ;)/, уюта /сладкишите и чашата вино/, чувството за хумор /самоирония/, красотата /шопинга/, нежността и стила:







И като съм започнала, да взема да ви покажа и една картичка за "мъдростта" :). Знаех, че момичето, което трябва да я получи харесва източната философия, а трябваше да я направя за половин час /което в друг случай бих казала, че е невъзможно/. Притисната до стената измислих идеята за бухалчетата като символ на мъдрост. Получи се далеч от дълбочината и мистиката на Изтока, но пък стана зареждащо наситена с цвят: