И понеже неговата собственичка си го пожела ей така, за себе си, имаше привилегията и отговорността да си каже любимите цветове и да си го разглежда, надявам се, с удоволствие. А те, цветовете, се оказаха летни - синьо, зелено, жълто и оранжево /упс, в обратен ред по важност/. Днес го завърших и докато се разхождах по еспадрили в центъра, търсейки материали за новите албуми и кутии, ме застигна летен дъжд като из ведро. Дотук добре, нищо необичайно, Само да не бях с обувки от плат. Но пък точно заради този дъжд се снабдих с гривна и гердан в смарагдов цвят - наложи се да изчакам не само дъждът да спре, ами и да мога да ходя по улиците след това в магазин за бижута. Приех го за знак на съдбата :). Когато слънцето огря изкъпаната София и всичко заблестя чисто и мокро, заподскачах прескачайки локвите. И така нататък, и така нататък... докато не зачаках автобус, за да се прибера. Представете си четирима бъдещи пътници - моя милост, един елегантен мъж и двойка целуващи се младежи. Всички грамотно седнали под стряхата на спирката. Изглеждахме доволни и щастливи. Оказа се за кратко. Докато не мина някакво моторно страшилище и ни изкъпа до един с кална вода от близката локва... Смарагдовата ми чанта определено загуби от чара си, а шарените ми еспадрили ... жалко, че ги опазих до тук. Мъжът до мен със светъл панталон изгуби контрол, двойката скокна изплашено. Аз обаче извадих кърпичка и зачистих чантата си. Какво пък, лято е. :) И е такова докато го чувстваме с всяка фибра от съществото си.
Радвайте му се, сега е тук... Пък било то и капризно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар