Страници

понеделник, 22 ноември 2010 г.

Давид 8 години


Всяка година с голямо внимание организирам рождените дни на моите слънчица. И тази година наближаването на датата ме изпълни с вълнение, но и с доза притеснение, че голямото ми момче вече не се интересува от детски клубчета и бебешки подаръци. След като той безапелационно заяви, че иска да празнува рождения си ден вкъщи започна едно мислене как да ги забавляваме, къде ще се съберат... въобще мисия невъзможна! Една майка на негов съученик ме спаси като предложи да опитаме в боулинг зала. Давид грейна. Остана си ангажимента за покани, подаръчета за гостите, украсата на дома /все пак!/ и опаковката на подаръка. Тук показвам крайния резултат, който се оказа добър и голяма гордост за порастналия ми син. Пожелавам му да запази дяволчетата в очите си!

Няма коментари:

Публикуване на коментар