Честит рожден ден, работилничка "Феичка"

Днес се роди работилничката за деца на Ариадна. Като всяко раждане чакането беше свързано с вълнение и трепет. Чувствах се като студентка в първи курс преди изпит по висша математика. :) Старателно подготвих всеки детайл и след толкова предстартова треска вечерта преди първата работилничка синът ми вдигна температура. Така след една почти безсънна нощ смръщената ми сутрин огряха 4 момиченца. /Трябваше да са 6, но болестите не прощават и на най-запалените картичкофеи/. Сега като гледам снимките си мисля " Колко хубави деца имаме!" - очите им грееха, лицата сияеха, а усмивките им те превземат. Нямаха търпение да се впуснат в това шарено удоволствие. По-малките грабнаха ножиците и аз бързо съкратих началната си реч до "хайде да се запознаем" и "не, не, мила, това не е брокат, а мастило и не, не е само за теб" :) Последва бърза дискусия кой какво би споделил от материалите с другите, която завърши щастливо, след като обещах малка изненада на всички, които се държат мило и вежливо.
Последва бурен творчески процес, в който аз помагах, но оставях малките магьосници да прояват себе си напълно. На снимките ще видите мече с краката нагоре /по-важното е, че използвахме акварелни моливи за него/, надписи от печати с най-различно съдържание /добре е, че всички са с най-добри пожелания, макар и по различен повод/, всички налични цветове мастила на една основа на картичка /въобще не е лошо, между другото/. И докато се опитвах никой да се остава без занимание, а и да учим как да използваме пънчове, дизайнерски хартии, печати и мастила трябваше да отговарям на въпроси от рода: " Ти защо си на такива високи обувки?" или " А защо си учителка по картички?", да не говорим, че тръгвайки си 5-годишните принцеси ми махаха "Довиждане, госпожо!". Не мога да опиша как се умилявах на всичко това. Особено на обръщението! Казах им, че съм Ани, но това не помогна особено на госпожата.
А големите /7-8 годишни/ ме възхитиха с усет към цветовете и композицията. От Калина получих личен подарък - сърце с изрязано мече в средата/, което ще пазя като мил спомен от първите си Феички.
Беше наистина чудесен ден за мен. Благодаря на майките за доверието и на децата за удоволствието да споделят съботния си предиобяд с мен!

Орисвам  "Феичка" на дълъг и пълноценен живот, изпълнен с детски смях и креативност!

П.С.: Вкъщи таткото се беше справил чудесно с двете момчета /голямото завел на актьорско майсторство, а малкото проявило разбиране и посвалило температурата/.

А ето и малко снимков материал: