Страници

петък, 8 март 2013 г.

Мамо




Мамо.
И аз ще се завърна, както винаги.
И както винаги, най-неочаквано
прозореца ти ще изпълня в тъмното.
Не ставай изненадано от стола си,
не падай във ръцете ми - 
погледай ме 
и позволи ми да сваля палтото си. 
Да насека дърва и във нозете ти 
да коленича — да запаля печката. 
Над куфара ми се склони усмихнато. 
Над дрехите ми, книгите ми - мислите. 
И докосни ги - моля те - накарай ме 
отново да обикна тежината им. 
Не се страхувай — пристъпи в душата ми, 
прозорците й избърши, пред някого
гостоприемно разтвори вратата й - 
върни на огледалото й блясъка. 
И изпълни и счупените съдове
със сребърната влага на очите си, 
за да живея - за да нося винаги
във мислите си твоето присъствие.
Мамо, 
не остарявай, моля те - и никога
не вярвай през деня на огледалото. 
В очите ми се гледай непрекъснато. 
Съпротивявай се срещу тъгата си.
За здравето си се бори отчаяно. 
И защитавай, моля те, душата си 
от бръчките, от пясъка на времето. 
Не казвай, че е суета - понякога 
си освежавай със червило устните... 
И не умирай - заповядвам ти - до края.
До края съществувай във живота ми.
Явявай се в най-страшните ми сънища
със бялата си рокля - съзерцавай ме 
от погледите на жените - тихите... 
Да се обърна стреснато след някоя 
и да те видя във дъжда - 
в прозорците, 
в балконите, в дърветата и в себе си. 
Мамо.
Не ме изоставяй, 
мамо.


Христо Фотев

Няма коментари:

Публикуване на коментар