Мамо

Мамо.

И аз ще се завърна, както винаги.

И както винаги, най-неочаквано

прозореца ти ще изпълня в тъмното.

Не ставай изненадано от стола си,

не падай във ръцете ми - 

погледай ме 

и позволи ми да сваля палтото си. 

Да насека дърва и във нозете ти 

да коленича — да запаля печката. 

Над куфара ми се склони усмихнато. 

Над дрехите ми, книгите ми - мислите. 

И докосни ги - моля те - накарай ме 

отново да обикна тежината им. 

Не се страхувай — пристъпи в душата ми, 

прозорците й избърши, пред някого

гостоприемно разтвори вратата й - 

върни на огледалото й блясъка. 

И изпълни и счупените съдове

със сребърната влага на очите си, 

за да живея - за да нося винаги

във мислите си твоето присъствие.

Мамо, 

не остарявай, моля те - и никога

не вярвай през деня на огледалото. 

В очите ми се гледай непрекъснато. 

Съпротивявай се срещу тъгата си.

За здравето си се бори отчаяно. 

И защитавай, моля те, душата си 

от бръчките, от пясъка на времето. 

Не казвай, че е суета - понякога 

си освежавай със червило устните... 

И не умирай - заповядвам ти - до края.

До края съществувай във живота ми.

Явявай се в най-страшните ми сънища

със бялата си рокля - съзерцавай ме 

от погледите на жените - тихите... 

Да се обърна стреснато след някоя 

и да те видя във дъжда - 

в прозорците, 

в балконите, в дърветата и в себе си. 

Мамо.

Не ме изоставяй, 

мамо.

Христо Фотев