Човекът е човек когато е на път

Днес ви представям с голямо удоволствие картичка за рожден ден на мъж, поръчана и подарена от неговата съпруга. В предварителния ни разговор разбрах, че подаръкът е чанта. Затова реших, че би било подходящо картичката да допълва подаръка. Идеята не е моя. Видях такава кутийка в мрежата и я адаптирах към картичка с етикет.
Ето я и нея:

"Home is where your heart is"

гръб

Пожелавам на рожденика вълнуващи пътешествия и уютни пристани!

Лятна работа

Здравейте!

Днес ще ви разкажа в картинки какво създадох през лятото през кратките ми престои на едно място :). Всяка история заслужава да бъде разказана отделно, но след обмисляне реших, че първо, въобще не са много и второ, взети заедно под знака на лято, слънце, любов и вдъхновение ще се допълват взаимно. А и започва "сериозната" есен, моят нов сезон с много новости в него. Вече вървя по острието "Свръхочаквания", но действително съвсем скоро ще е готово новото ми ателие. Вече и аз съм нетърпелива, но си повтарям, че дяволът е в детайлите и наблягам на сричката "ом" :)

Започвам с декорацията на детски рожден ден. Рожденикът се казва Калоян и тържеството беше градинско парти. На мен беше поверена задачата да направя банер в стил "Сладолед", основи и топери за кексчета. И ето защо не трябва да се бавят публикации. Оказа се, че снимките с готовите аксесоари са изтрити от архива. Останала е една, публикувана във Фейсбук преди време. Все пак ще ви я покажа:

Следва картичка за едногодишен малчо във формата на боди:

Следва предсватбена фотосесия на една красива двойка. Фотограф е Емануела, с която ви запознах преди няколко публикации. Моето участие се свежда до малка декорация - романтична кутия, сърца на пръчки и надпис с имената на влюбените. Тук трябва да вметна, че с Еми не сме разбрали напълно и аз свързах буквите вертикално, което нея  много я озадачи, но пък се получи по-нестандартна визия на банер.

Кутията е от картон и дизайнът е като този на банера

А ето го и банерът на Теди и Лазо:

Той, разбира се не се побра целиа на кадъра, така че да ми хареса

Още малко снимки от фотосесията:

С пожелание към влюбените винаги да са един до друг, преминавам на бизнес вълна.

В началото на септември се роди личният проект на моя съпруг, т.е. поредното "дете" в семейството. Явно са ни малко двама сина, хамстер, Ателие Ариадна :). Той оглави собствена агенция за маркетингови консултации и изследвания Blue Po!nt. Екипът му ще се явят съседи на Ариадна. Ще делим много общи неща. В добро и зло, както се казва. Това беше едната причина да се включа в следващия проект. Другата ще остане тайна. Така или иначе взех дейно участие в обзавеждането и в посрещането на първите служители на фирмата.

Ето снимки с подаръците към всеки от поканените в екипа /чаша за кафе/чай с лично послание и ключе за късмет/. Посланието е написано върху хартия във формата на удивителен знак - отличителния знак на BluePo!nt. Ще видите още кутия за пожелания от служителите, която ще бъде отворена на първия рожден ден на фирмата, както и кутия за бутилка вино със същото предназначение. По тази причина бутилката трябвало да бъде с винт, за да не се повреди вкуса на виното за една година.

Ако се питате къде е blue и къде red, ще поясня, че дизайнът на целия офис е в бяло, сиво, черно и червено за акцент. Затова решихме, че кутиите могат да бъдат декорация и част от обзавеждането на офиса. Синьото не ми е сред фаворитите. Но това да си остане между нас ;)
Все пак, ако ви заинтригувах с BluePo!nt, можете да я посетите в  сайта й на адрес: http://www.bluepoint.bg/

А ето и снимка на сладурите от техния първи работен ден:

Забележете, че без да знаят как ще изглежда офиса са облечено в същите цветове :)

На добър час, BluePo!nt!
И нека силата, знанието, екипността, търпението и уважението бъдат с вас!

Не съжалявай, че си отива, радвай се, че е било!

Лятото. Отива си, но пък ни остави толкова много. 

В тази публикация му отдавам дължимото. За мен беше наситено, зареждащо и водено от една нишка. Че как иначе при Ариадна! :)

В началото на юни прочетох "Мастиленият лабиринт" на Людмила Филипова. Първите страници разгънах колебливо, с известни подозрения - авторката е българка, млада, красива. Някак невероятно ни се струва красотата и еродицията да вървят ръка за ръка, нали? При това сюжетът е смел, мистериозен и свързан с нашите земи. Положително. Това също е подозрително - у нас е вкоренено чувството за прокоба, безизходица и отчаяние. 

Още не знаех, че през цялото лято тази книга ще намира своя израз в местата и преживяванията ми. Започнах с новооткритата от мен Гърция. Страната, самоукрасила се с меандър. В мен тя остави спомен за чудни крайбрежия, сутрешна йога, нови и различни хора. Да, интересното беше, че апартаментът, в който бяхме настанени се оказа с име "Ариадна". :)

Вторият ръкав на Халкидики - Ситония

На връщане посетихме Рупите. Комплексът си заслужава да се види. Но най-вече да се усети. Там има смирение. Според Ванга това се дължи на мъката, с която на това място са изгорели жителите на един град от изригването на вулкан. Изненадващо тогава разбрах, че синът ми е пораснал. Изчете всички мисли на Ванга и ходеше унесено, като осенен от нещо велико и необятно. Който го познава знае, че Давид не е от Тези :).

По молба на Ванга този кръст е построен в скалата за покой на залятите с лава жители на древен град

Последва експедиция до Седемте рилски езера. Предимно заради малкият ми син. Както казва днес - "Качихме се в Рила. Там направихме една обиколка." Т.е. въобще не е разбрал, че обиколката включва основно езера :). За него по-важно беше, че "за първи път четиримата спим в една стая". Но пък и това е спомен, и то какъв - семейството ни е заедно!

Рилските езера - с малките винаги е забавно

Идва една екстремна част - летяхме с парапланер. Това беше подаръкът на съпругът ми от мен още през декември. Разбира се, добре е да се лети през лятото. Оказа се, че Сопот е едно от най-добрите места за практикуване на този спорт  в Европа. Няколко дни преди нашия полет там се е състоял Световен шампионат по парапланеризъм. 

Ето ме и мен във висините

Няма как да опиша чувството. То е като да надминеш очакванията за самия себе си. В такива моменти си мислиш - може би наистина всичко е възможно. Нямаше страх, нямаше минаващи мигове от живота ми като за последно :). Разбира се, отдавам го и на спокойствието на инструктора ми. Негов е изразът - "Досега няма такъв, който да не се е приземил". Важното е в какво състояние. Тук за секунди ми мина мисъл за книгата - да, нашата страна е уникална. Но ние не я познаваме. И Слава Богу, че има хора като Гери и Светльо, нашите пилоти, които правят достъпно летенето не само в съня. Те бяха спокойни, в хармония със себе си. Без излишни претенции и вечни желания. Важното е да се приземиш сполучливо!

Тук е времето да се похваля - постарах се йога да заеме подобаващо място в ежедневието ми през лятото. Искрено се надявам да успея в същия дух и през останалите сезони. Познавайки се знам, че ще е трудно. Ще започнат оправдания, ангажименти и т.н. Затова няма да се задълбочавам по темата. По-важното е, че покрай нея открих нови хора и предизвикателства. 

И така, да се върнем в началото - преди броени дни бях в Девин - "сърцето на Родопите". 

Действително магическо място. За целта е добре да прочетете книгата. Или поне да си припомните легендата за Орфей и Евридика. 

Аз само ще помогна. Пещерата "Дяволското гърло" се смята, че е мястото, където Орфей е слязал в Царството на Хадес /на мъртвите/, за да измоли Евридика да му бъде върната. Хадес се съгласява, при условие, че Орфей, излизайки не се обръща назад. На финала /така става обикновено/ Орфей не издържал и се обърнал да види дали любимата му го следва и.... край. Евридика била върната обратно в Царството на мъртвите. 

Това е мит. Но фактите за "Дяволското гърло" сочат, че всичко, което попадне в реката, минаваща през пещерата не излиза. Изследвали са го дори екипи от National Geographic. Все още няма логично обяснение.

Беседата е много интересна. Във връзка с мистериите около пещерата екскурзоводът вмъкна - "Да, всичко, което влезе в пещерата изчезва. От туристите излизат определен процент" :)

Наблизо е "Ягодинската пещера". Сама по себе си млада. Само на около няколко стотин хиляди години! Впечатляващо за мен беше скалното жилище на около 6000 г., разположено на първия й етаж. Удивителни факти за жителите й са доказани с въглероден анализ във Франция. Ние си мислим, че откриваме топлата вода! 

Пещерата "Дяволското гърло"

Пещера-жилище на древни хора

Връх "Свети Илия", от който се виждат Рила, Пирин, Гръцки Родопи, Ягодина и двете пещери

Действието на книгата се развива в Родопите и засяга орфизма като учение. Но нашите резервации бяха направени преди да я прочета. И това ако не е доказателство, че няма случайности! Просто трябва да отворим очите си. Така животът става по-вълнуващ и смислен, нали?

Успешна есен! J