Страници

понеделник, 2 септември 2013 г.

Не съжалявай, че си отива, радвай се, че е било!

Лятото. Отива си, но пък ни остави толкова много. 
В тази публикация му отдавам дължимото. За мен беше наситено, зареждащо и водено от една нишка. Че как иначе при Ариадна! :)
В началото на юни прочетох "Мастиленият лабиринт" на Людмила Филипова. Първите страници разгънах колебливо, с известни подозрения - авторката е българка, млада, красива. Някак невероятно ни се струва красотата и еродицията да вървят ръка за ръка, нали? При това сюжетът е смел, мистериозен и свързан с нашите земи. Положително. Това също е подозрително - у нас е вкоренено чувството за прокоба, безизходица и отчаяние. 
Още не знаех, че през цялото лято тази книга ще намира своя израз в местата и преживяванията ми. Започнах с новооткритата от мен Гърция. Страната, самоукрасила се с меандър. В мен тя остави спомен за чудни крайбрежия, сутрешна йога, нови и различни хора. Да, интересното беше, че апартаментът, в който бяхме настанени се оказа с име "Ариадна". :)

Вторият ръкав на Халкидики - Ситония


На връщане посетихме Рупите. Комплексът си заслужава да се види. Но най-вече да се усети. Там има смирение. Според Ванга това се дължи на мъката, с която на това място са изгорели жителите на един град от изригването на вулкан. Изненадващо тогава разбрах, че синът ми е пораснал. Изчете всички мисли на Ванга и ходеше унесено, като осенен от нещо велико и необятно. Който го познава знае, че Давид не е от Тези :).

По молба на Ванга този кръст е построен в скалата за покой на залятите с лава жители на древен град


Последва експедиция до Седемте рилски езера. Предимно заради малкият ми син. Както казва днес - "Качихме се в Рила. Там направихме една обиколка." Т.е. въобще не е разбрал, че обиколката включва основно езера :). За него по-важно беше, че "за първи път четиримата спим в една стая". Но пък и това е спомен, и то какъв - семейството ни е заедно!

Рилските езера - с малките винаги е забавно

Идва една екстремна част - летяхме с парапланер. Това беше подаръкът на съпругът ми от мен още през декември. Разбира се, добре е да се лети през лятото. Оказа се, че Сопот е едно от най-добрите места за практикуване на този спорт  в Европа. Няколко дни преди нашия полет там се е състоял Световен шампионат по парапланеризъм. 

Ето ме и мен във висините
Няма как да опиша чувството. То е като да надминеш очакванията за самия себе си. В такива моменти си мислиш - може би наистина всичко е възможно. Нямаше страх, нямаше минаващи мигове от живота ми като за последно :). Разбира се, отдавам го и на спокойствието на инструктора ми. Негов е изразът - "Досега няма такъв, който да не се е приземил". Важното е в какво състояние. Тук за секунди ми мина мисъл за книгата - да, нашата страна е уникална. Но ние не я познаваме. И Слава Богу, че има хора като Гери и Светльо, нашите пилоти, които правят достъпно летенето не само в съня. Те бяха спокойни, в хармония със себе си. Без излишни претенции и вечни желания. Важното е да се приземиш сполучливо!
Тук е времето да се похваля - постарах се йога да заеме подобаващо място в ежедневието ми през лятото. Искрено се надявам да успея в същия дух и през останалите сезони. Познавайки се знам, че ще е трудно. Ще започнат оправдания, ангажименти и т.н. Затова няма да се задълбочавам по темата. По-важното е, че покрай нея открих нови хора и предизвикателства. 

И така, да се върнем в началото - преди броени дни бях в Девин - "сърцето на Родопите". 
Действително магическо място. За целта е добре да прочетете книгата. Или поне да си припомните легендата за Орфей и Евридика. 
Аз само ще помогна. Пещерата "Дяволското гърло" се смята, че е мястото, където Орфей е слязал в Царството на Хадес /на мъртвите/, за да измоли Евридика да му бъде върната. Хадес се съгласява, при условие, че Орфей, излизайки не се обръща назад. На финала /така става обикновено/ Орфей не издържал и се обърнал да види дали любимата му го следва и.... край. Евридика била върната обратно в Царството на мъртвите. 
Това е мит. Но фактите за "Дяволското гърло" сочат, че всичко, което попадне в реката, минаваща през пещерата не излиза. Изследвали са го дори екипи от National Geographic. Все още няма логично обяснение.
Беседата е много интересна. Във връзка с мистериите около пещерата екскурзоводът вмъкна - "Да, всичко, което влезе в пещерата изчезва. От туристите излизат определен процент" :)
Наблизо е "Ягодинската пещера". Сама по себе си млада. Само на около няколко стотин хиляди години! Впечатляващо за мен беше скалното жилище на около 6000 г., разположено на първия й етаж. Удивителни факти за жителите й са доказани с въглероден анализ във Франция. Ние си мислим, че откриваме топлата вода! 

Пещерата "Дяволското гърло"

Пещера-жилище на древни хора

Връх "Свети Илия", от който се виждат Рила, Пирин, Гръцки Родопи, Ягодина и двете пещери


Действието на книгата се развива в Родопите и засяга орфизма като учение. Но нашите резервации бяха направени преди да я прочета. И това ако не е доказателство, че няма случайности! Просто трябва да отворим очите си. Така животът става по-вълнуващ и смислен, нали?

Успешна есен! J


Няма коментари:

Публикуване на коментар