Някъде някой беше казал, че най-трудното нещо е свободата. Обикновено точно тази банална сентенция проумявам ясно през януари. Не мога да бъда "заета", липсват идеи, мозъкът ми копнее за хубави филми и книги, а чувството за вина е с учудващо силна енергия. Не ме разбирайте погрешно, не бих дала свободата си за нищо на света. И Слава Богу, знам, че ще отмине, нещо ще ми се случи, ще ме застигне, ще ме помете и ще бъда отново аз. Такава каквато се чувствам добре. Но дотогава да ви препоръчам една книга: " Влакът за Емаус" на Теодора Димова и два филма с контраст с книгата: "About the time" и "Just go with it". Ще се въздържа да ви преподавам йога, здравословно хранене и как да се отнасяте към вашите деца /бъдещето на планетата!!!/ или още бъдещите хора, с които ще живеят моите деца. Да, това не го правя. Или поне се въздържам. Знам, че се опитваме да даваме най-доброто и че не винаги се получава също знам. Но пък си имаме добър коректив. Горките деца, рано осъзнават, че трябва да вземат нещата в свои ръце. Ето пример от снощи. Малкият ми, петгодишен син, иска да хапне нещо шоколадово преди сън. Аз се съгласявам, той хапва и след като го питам "Как беше шоколадчето?" получавам отговор "Зле. Ти в ред ли си? Престани с това сладко, давай ми солено". Неочакваната реакция ме остави безмълвна за няколко мига: "А ти защо хапваш като знаеш, че не бива?"- "Първо, защото забравям. И второ, не можах да устоя!".
Почувствах се раздвоена. От една страна, отново съм в грешка. От друга, та той вече може да се грижи за себе си! Може би успявам все пак... успявам да го науча на самоконтрол...
Така де, животът е прекрасен!
С пожелание да го живеем така, че да не се налага да правим втори и трети дубъл / препратка към About the time ;)/
Ариадна
Няма коментари:
Публикуване на коментар