Баба Марта бързала....

Толкова обичам пролетта!
Днес ще ви покажа снимки от работилничка "Феичка" на тема "Пижо и Пенда". Доста амбициозна задача с оглед на това, че средната възраст на децата беше 7 г. А момченцата бяха на 3 и 5 годинки. Добре се потрудихме и мисля, че като за първи опит се получиха добри класически мартенички:

Вижте колко са съсредоточени:

Разбира се, направихме и картичка за празника на мама:

Just So...

Картички за рожден ден на дами:

И няма как да не споделя с вас тази нежност:

Рожден ден в работилничка

Как ви се струва идеята? Вероятно донякъде нестандартна?! Определено се оказва подходяща за момиченца и момченца, които обичат да се занимават с приложно изкуство, откриватели или просто различни. А както каза едно от поканените деца "Брат ми казва, че е хубаво да си различен" :)
Истината е, че на възраст от около 9-12 години пред родителите стои въпросът "Къде да отбележим рождения ден на детето?" Детските клубове са за по-малки деца, игралните клубове като боулинг, билярд не са подходящи за по-артистичните натури, които обикновено са по-фини, тихи и срамежливи, обичат да се задълбочават, а и оценяват задушевно-споделените мигове с приятели.
Пред този въпрос е била изправена и Ирена, майката на Габи /Габи стана на 10 февруари на 10 години/. Тя се свърза с мен, след като случайно попаднала на блога ми с и ми сподели, че иска нестандартен рожден ден. Мислеше, че мога да й помогна с поканите, но след разговора ни вече бяхме решили да дойдат на място в ателието ми, за да може Габи да види и да избере как мога да бъда максимално полезна за нея и семейството й.
Поканите трябваше да направя за ден, защото на по-следващия пътувах. Уточнихме, че Габи харесва лилавия цвят и че биха искали тортата да бъде в лилаво и зелено. Чудесно съчетание! Помогнах със съвет и за тортата. Те се спряха на Леля Ог Нина. А тя е била достатъчно мила да реагира своевременно и въпреки малкото време да направи произведението, което ще видите по-долу.
Моята роля се изразяваше в това да поукрася залата, да приготвя модела и материалите за феичката от стиропор. Мама и татко отговаряха за детско меню и тортата.

А ето и снимков материал.
Започвам с поканите:

следва каскадната картичка, която е подарък от мама и татко и показва как Габи расте за радост на всички:

Следва арт-купонът:

Ето я и тортата:

Моята гордост:

След толкова работа се огладнява бързо :)

И накрая ще ви покажа нашата кукла-метъл.
Същото това момиченце, което много държеше на различността пожела куклата й да бъде в черно, с половин обръсната глава и да й нарисува ръце с познатия знак.

Пожелавам на Габи още много незабравими моменти с близки приятели, а на цялото й семейство - да бъдат заедно и да преоткриват чудото, наречено Живот!

За вас, скъпи мои гости, слънчев ден!
Ариадна

"Свети Валентин"

 Някак узряхме да не се вълнуваме излишно от това объркване - кой празник? как да го празнуваме? какво да подарим? дали изобщо...? има ли ден за любов?

Мисля да посветя 14 февруари на поезията. Леко арогантна, иронична, дори циничната поезия за любовта. А е такава защото ВЯРВАМ в любовта и не мога да живея без нея!

Откъс от "Абсурдни времена", Маргарита Петкова и Добромир Банев:

Тя:

Горчив е залъкът несподелен.

И глътка вино не лекува тягост.

Защо се закачи така за мен?

Щом ме познаваш - по-добре да бягаш!

Държиш се мъжки. Как да отрека -

вечерята е хубава. И филмът.

Случайно се докосваме с ръка

и самотата става по-интимна.

По-непосилна става. Всеки сам

от себе си се мъчи да избяга.

Какво да споделим? С теб грам по грам

раздали сме се. Шапки на тояга.

Сипи си още вино. И мълчи.

Щом свърши филмът по роман на Гришам,

ме целуни за лека нощ. С очи!

Останалото - утре ще напишеш.

Той:

Бъди досадна. Нагла като студ.

Изисквай повече, това не стига.

За да ме имаш, трябва да съм луд!

От обич трябва да ми се повдига!

Измъчвай ме с горчиви имена.

Наричай ме глупак, животно, демон…

Живеем във абсурдни времена.

Прегръщай ме. Все още е студено.

Бъди нахална. Всеки твой протест

и всеки упрек твой е път към мене…

Да си взискателна, е просто жест –

аз трябва да съм твой. И на колене.

Тя:

Да имаш мен? Наистина си луд.

Защо ли все такива ме привличат?

Нагледах се на разни - Брут до Брут.

Не сядай между тях, ако обичаш.

Не ти отива важно да седиш

в абсурдни времена като сенатор.

Да съдиш искаш? Ами отсъди!

И после заплати за мен -

с главата си!

Той:

Такава те избрах – жена без страх.

Уверена и гневна като хала.

Да те обичам с времето не спрях.

Не ти го казвам, чакайки похвала.

Предателствата чужди са за мен.

И луд съм, да, от нежност полудявам.

Не съдя никого, а теб – съвсем.

Да ме обичаш само се надявам.

За малките принцеси

Февруари е месецът на любовта, виното, тази година - на топлото време, слънцето и на моите двама кръщелници, родени през три дни. Тази публикация е за Анна-Марина или накратко Ани. Скоро тя стана на 4 годинки и е дете-мечта: красиво, мило, подредено и възпитано. Още преди рождения й ден реших какъв ще е подаръкът й. Тя, разбира се, ми беше подсказала. Едно от най-вълнуващите съобщения в последно време беше това от майка й, че Ани много е харесала кутията за козметика, която правих за мама.

Ето я "бухалестата" кутия за фибички на Ани:

А това е "вдъхновението" - кутята на мама:

отвътре разделите са мое дело. Това за оправдание ;)

Честит рожден ден, Наско!

Днес ще посветя публикацията на кръщелника ми, който навършва 10 години. Вече е чудесен математик, спортист, едно будно усмихнато момче! А беше малко топче преди... почти 10 години. Пожелавам му да намери себе си, да е упорит и нека късметът го следва по петите!