Страници

четвъртък, 13 февруари 2014 г.

"Свети Валентин"

 Някак узряхме да не се вълнуваме излишно от това объркване - кой празник? как да го празнуваме? какво да подарим? дали изобщо...? има ли ден за любов?

Мисля да посветя 14 февруари на поезията. Леко арогантна, иронична, дори циничната поезия за любовта. А е такава защото ВЯРВАМ в любовта и не мога да живея без нея!

Откъс от "Абсурдни времена", Маргарита Петкова и Добромир Банев:

Тя:
Горчив е залъкът несподелен.
И глътка вино не лекува тягост.
Защо се закачи така за мен?
Щом ме познаваш - по-добре да бягаш!
Държиш се мъжки. Как да отрека -
вечерята е хубава. И филмът.
Случайно се докосваме с ръка
и самотата става по-интимна.
По-непосилна става. Всеки сам
от себе си се мъчи да избяга.
Какво да споделим? С теб грам по грам
раздали сме се. Шапки на тояга.
Сипи си още вино. И мълчи.
Щом свърши филмът по роман на Гришам,
ме целуни за лека нощ. С очи!
Останалото - утре ще напишеш.
Той:
Бъди досадна. Нагла като студ.
Изисквай повече, това не стига.
За да ме имаш, трябва да съм луд!
От обич трябва да ми се повдига!

Измъчвай ме с горчиви имена.
Наричай ме глупак, животно, демон…
Живеем във абсурдни времена.
Прегръщай ме. Все още е студено.

Бъди нахална. Всеки твой протест
и всеки упрек твой е път към мене…
Да си взискателна, е просто жест –
аз трябва да съм твой. И на колене.
Тя:
Да имаш мен? Наистина си луд.
Защо ли все такива ме привличат?
Нагледах се на разни - Брут до Брут.
Не сядай между тях, ако обичаш.
Не ти отива важно да седиш
в абсурдни времена като сенатор.
Да съдиш искаш? Ами отсъди!
И после заплати за мен -
с главата си!
Той:
Такава те избрах – жена без страх.
Уверена и гневна като хала.
Да те обичам с времето не спрях.
Не ти го казвам, чакайки похвала.
Предателствата чужди са за мен.
И луд съм, да, от нежност полудявам.
Не съдя никого, а теб – съвсем.
Да ме обичаш само се надявам.


Няма коментари:

Публикуване на коментар