Както знаете моето име е Андриана. Може да се сбърка на точно три места - Н, И и А. Когато го казвам за пръв път натъртвам на АНдрИАна - навик :). Следва интересното - а как ти казват на галено - Ани или Ади? Та така, обичам си го моето рядко срещано име. Точно защото ми създава неудобства и иска да се съобразявам с него. Но какъв шок изпитах когато разбрах, че етимологията на името е Андрос, което пък означава...МЪЖ! За каква хармония на личността говорим изобщо като енергията на името ми няма нищо общо с женствеността?! Последва едно пътуване до древен Ефес, където видях храма на Адриан и това изпълни свитото ми его с гордост от това опърничаво име... Ако питате майка ми, която изтеглила Андриана от купа с листчета с имена, сред които Любов, Цветелина, Цветолюба и Любоцвета, името ми е вдъхновено от Адриана Будевска. Повече информация за тази красива актриса, родена също на 13-то число може да видите тук.
И в крайна сметка защо на Андреев ден аз празнувам имен ден като нямам нищо общо с Андрей? Просто традиция от студентските години когато колегите са много изобретателни относно поводите за празнуване. След първата изненада на Андреев ден - около 30-тина души ми дойдоха на гости, разбира се на имен ден не се кани, на втората година вече бях в очакване. Дори бих била разочарована ако не ме бяха посетили отново.
А в по-ново време по този начин и аз имам право на подарък между мъжете /единият празнува РД през ноември, другият през декември, Коледа, Цар Давид, Ивановден и така до догодина/.
Сега се чудя дали да не ви разкажа и за Ариадна... :)
Не, ще го оставим за друг път.
Няма коментари:
Публикуване на коментар