Кутии за чай 3

И така, маратонът с кутиите за чай продължава. Днес ще се отдам на ретро вълната в цялата й прелест. Състаряването ме е обзело напълно. С времето все повече се влюбвам в тази техника. Дано не се дължи на моето лично неусетно отдалечаване от младостта :)
Състарените предмети вдъхват чувството, че са пропити със спомени, вълнения, преживявания, емоции, въобще с една дума - история. А историята винаги носи елемент на мистерия и откривателство. Пък мистика ли е, там съм и аз :).
Тези кутии за чай /реално са три - една розова и две черни/ станаха притежание на директорката на детска градина и двете "госпожи" на една абитуриентка, която от септември ще е първокласничка.
Разбира се, моят фаворит е черната кутия, но в предварителния ни разговор поръчителката ми подсказа, че иска "свежи" цветове. Затова имаме и розова кутия. Получи се като вица за краставицата. Въртях салфетката, стоях, мислих / след време се оказа, че само стоя / и накрая си я направих черна :). Когато ги видя готови, Ели /майката на бъдещата първокласничка/ дори ми сподели, че за себе си би предпочела черна кутия. С това отпаднаха притесненията ми ;).
Ето ги и тях: