Можеш...

П.Станчева

Можеш да избягаш от една любов,
можеш да излъжеш приятел,
можеш да не вдигнеш слушалката
когато телефонът настойчиво те вика.
.....
Можеш да направиш сто хиляди
позволени и непозволени неща -
едно не можеш: Да измамиш себе си.

Дълбок поклон!

Можеш... да покажеш на някого, че държиш на него, можеш да го нараниш, можеш да се скриеш в трудни моменти, можеш да се оставиш на инерцията, можеш да си търпелив, можеш да си егоистичен, можеш да се бунтуваш, можеш да се промениш.... и ако това е част от теб, то е път, който трябва да извървиш. 

Май беше много емоционален за мен - синът ми стана на 6, минах през някои лични колебания, но най-интересна беше срещата ми със стари приятели. Хора, някои от които не бях виждала 14-15 години. Такива срещи винаги са леко рисковани. Или аз гледам много сериозно на тях. Вероятно се опитвам да скрия страха си от разочарование. Но като изключим моите лични притеснения, чувството на другия ден беше като завръщане. Към себе си. Без излишни думи и разкази за времето, в което не сме били заедно. Получи се скок в общото минало, нямаше излишни пози и демонстрации - ние се знаем. Достатъчно беше да се видим весели, млади, един до друг. Без излишно засвидетелстване на чувства се чувствахме у дома си. Да, по-големи сме, не по-възрастни, с една идея помъдрели, склонни да мислим повече за другите. 

Благодаря ви, приятели! За близостта и младостта, с която ме заредихте за следващите 15 години!:)