Весело лято

Здравейте,

Днес е последният ден в първото ми "ателие". Като всяко първо нещо ще го нося в сърцето си заедно с всички хора, с които делихме общо пространство 2 години. Но е време за промяна. Надявам се за добро. Бих искала новото ми местенце да е по-творческо, по-уютно и красиво.
Затова се налага да му посветя време и усилия и през юли няма да имам възможност да работя с клиенти. През август при първа възможност ще ви уведомя за всичко ново при мен!
Надявам се да ви виждам и чувам, да имам удоволствието да работим заедно отново!

Пожелавам ви пъстро, романтично, зареждащо лято!

Ариадна

Емануела и Emotion

Днес на гости ми е едно енергично, модерно и смело момиче с много идеи и умения. Поканих я преди известно време да ми гостува виртуално, а днес тя ме заведе в нейната обител - фотографското й студио. И на чаша кафе и вода сред изчистения дизайн и фотографските принадлежности научих повече за нея. До скоро се познавахме като "майката на...", т.е. децата ни са в една и съща група в детската градина. Някак неусетно и постепенно споделихме, че не сме типичните майки на трудов договор. След това Еми запечата с обектива си най-емоционалните моменти от рождения ден на Калоян, а днес се доближих още повече и бях очарована от нея. 
Перфекционизъм, емоция, енергия и дизайн. Така бих я описала.
Но нека тя сама се представи пред вас:

Здравей Еми! Кои са основните думи, които те описват най-добре?

Здравей Ади, първо искам да ти благодаря за проявения интерес към мен и съм много щастлива да съм ти на гости, блога ти е чудесен и страшно харесвам работата ти, пожелавам  ти много късмет, успехи и хиляди усмивки J

На въпроса ти ..... определено съм много амбициозна, поставям си цели и ги гоня до дупка, общо взето до сега каквото съм си наумила съм успяла да го постигна. Много емоционален човек съм, обичам да се смея ..много и от сърце. Считам себе си за добър човек, обичам да помагам на хората когато и с каквото мога. На принципа съм дай за да получиш и мисля, че работи повече от добре.  Винаги гледам положително на нещата, вярвам че човек предизвиква събитията с мислите си и се опитвам максимално да съм настроена на позитивна вълна J

Какво е образованието ти?

Завърших магистратурата си наскоро, по професия съм „Графичен дизайнер“, с това и се занимавам последните 8-9 години.

А призванието?

Определено мисля,  че се припокрива напълно  с образованието като всъщност първо открих какво ми е призванието и после го завърших като образование.

Кои са нещата, без които не можеш да живееш?

Не мога да живея без мечти. Не мога и без без мъжа ми, без сина  ми и без фотоапарата. С мъжа ми сме заедно от вече 14г. Той е моята половинка във всяко отношение, без него нямаше да съм това което съм сега, обожавам го и му благодаря за всичко. Синът ми е смисъла на живота ми, той ме учи на много неща и чрез него преоткривам света! А фотоапаратът е просто третата любов, той е моето изразно средство, начина да покажа света през моите очи.

Фотографията „Любов от пръв поглед” ли беше или по-скоро разумно решение?

Фотографията е определено любов, не мога да преценя дали от пръв поглед, но от малка обичам да снимам. На тази снимка съм на около 10 години. Винаги съм обичала да нося фотоапарат със себе си, да снимам местата на които ходя, приятели, празници и т.н. Момента в който осъзнах, че това е моя път дойде с раждането на сина ми.  Желанието ми да запечатам всяка негова стъпка, всеки негов жест и всеки етап от растежа му просто превърна фотографията в мое хоби. Това продължи около  4 г. в които снимах непрестанно, четях форуми, гледах снимки на фотографи, сравнявах и тествах идеи, след това завърших курс по „Фотография“ и в един момент просто реших, че е дошло време хобито да се превърне в професия.  

Струваше ли ти усилия да промениш професионалния си живот?

Реално аз работя като графичен дизайнер в последните 9 г., просто тези 9г. работих за компания, на която изграждах визията и рекламните материали, сега вече се отделих самостоятелно, от септември ще бъда лектор в курс по „Графичен дизайн“ към програмата „ Аз мога повече“  и към всичко това прибавих и фотографията. Направих студиото и някак си нещата започнаха да се случват. А дали си струва...и още как! Просто не съм се прибирала по щастлива от работен ден както сега.

Какво/кой  те вдъхновява?

Вдъхновяват ме емоциите на хората, онези съкровенни моменти в които сме най-много себе си, в които околния свят изчезва и ние изразяваме цялата си душевност... когато запечатам такъв момент се чувствам изключително щастлива.

Кой е перфектният кадър?

Ще се повторя, но за мен това е уловената емоция, чиста и истинска, без режисиране на ситуацията и момента.

Защо „Emotion”?

Защото това съм аз! Дори има тафтология между моето име и това на студиото ми.


Нека да покажем емоцията през твоите очи:

Уверявам ви, зарядът и ентусиазмът на Еми са заразителни! :)
Пожелавам й цвят, настроение, успех и вдъхновение!

Ако искате да се насладите на повече от нейното присъствие, можете да я намерите ТУК

Дървото и ключът - древни и силни

Имало едно време едно момче/момиче. То имало толкова много въпроси, стремежи, желания и сила, че когато се превърнало в мъж/жена се оказало на ръба на скала. Под него се блъскали вълните на океана, но хоризонтът и безбрежието го теглели неудържимо. Пътят е само един - политаш! Другият не е за предпочитане ;)
Звучи ли ви познато? дано! Винаги съм вярвала в интелекта и необходимостта му да търси, да се развива, да расте. Емоционално, разумно, духовно.
Това се случи с мой близък човек. Всъщност в последно време се случва с много мои близки човеци. Правят рискови скокове, падат, стават, продължават, но не спират! Пътят, като този на Камино, ги учи, доближава ги до тях самите.
Затова, когато една от задачите ми стана да съм автор /във всеки смисъл/ на подаръците "на прощаване" се спрях на ключ, дърво, кутия. Какви асоциации предизвикват тези думи у вас? Спомен, съхранение, късмет, вяра, корени и бъдеще. Ще ви покажа и мъдрите тълкувания на чичко Гугъл, разбира се.

И като доказателство, че цялата Вселена работи за теб когато го пожелаеш около мен се случиха няколко неща, които ме "доведоха" до точната обработка на подаръците. Първо, в неделя гледах "Карибски пирати", второ, следя сериала "Правителството", където неусетно семейството и работната ти среда стават едно и също и губиш едното за сметка на другото, но както каза главния герой "понякога трябва да правим неща, които не искаме". И трето, най-важно, ден преди да започна имах вдъхновяващ разговор и бях посветена в работата с минерална паста и шаблон, което дооформи окончателно концепцията ми.

Сега вече решихте, че съм се взела много насериозно, нали? И с право :)))

Всъщност само съм емоционална.

Започвам с ключовете /дължина 20 см, материал - дърво, обработка - минерална и металик паста/
Ключът е един от най-важните и древни талисмани. 
Древните гърци и римляни са вярвали, че този талисман представлява „Ключа на живота” и имал силата да отключва врата, през която молитвите стигали до боговете. 
С пожелание по пътя към съкровищата душата да пее /ако не свири ;)

Месингов ключ:

Гръб

Ключ с опаковка-кутия

Златен ключ:

Дървото - древният символ на Вселената.
Дървото е символ  на връзката между небето и земята. Клоните означават човешките стремежи към съвършенство, впитите дълбоко в земята корени напомнят за връзката  между света на мъртвите и света на живите. 

Злато - материал - дърво, размер - 25 см. височина:

Гръб

 Месинг:

Кутии за чай:
Материал - дърво, техники - декупаж, акрилна боя, кракле, хамелеон:

Попътен вятър!

Мая

Започнах да усещам лятото - дългите дни, топлите нощи, уханието на липа, плановете за море и пътувания. Но тази тема няма нищо общо с това, което ще видите днес. Просто споделям ;)
Миналата седмица при мен дойде Крис. Вече съм го споменавала. Той поръча макета на Шейх Ал Араб в Дубай. Е, вече се досещате, че влизането му в ателието ми донесе полъха на нещо предизвикателно и леко плащещо. :) Говорим само и единствено за работа, нали така? Крис е креативен точно толкова, че първата ми реакция да бъде - не! Обаче, изобщо не обичам да се отказвам. Този път казусът беше - Мая - рожденичка, химик, негова приятелка. Минахме през скулптура - микроскоп и оставихме въпроса висящ до следобяд, когато, както той се изрази "след обяда ставам по-творчески настроен".

Междувременно, ако не съм споменавала, аз също съм "дремещ химик", което означава, че това е специалността ми от средното образование, което донякъде помогна да се сетя, че съществуват химични формули и този факт може да се използва като личен елемент. Предложих името й да представлява химично съединение, а буквите - молекули.

Той избра черно-белия вариант

Мечтай, успявАй, вЯрвай, Мая! И честит рожден ден!

Изненади

В последно време имах възможността да изпълнявам много специална мисия :) - почти като в "Бързи и яростни". Е, далеч не от жизненоважно значение, но пък предизвикваща радост. Което за мен е почти същото. Имах честта да направя и тайно да поднеса подаръчета за рождените дни на две момичета от тяхна приятелка. Ноо, трябваше да има момент на изненада. Това беше лесно изпълнимо, защото с тези рожденички почти делим едно и също пространство. В сутрините на рождените си дни на бюрата им ги очакваха подаръци с послания от Веси. Много мило, нали? :)

Започвам по хронология. Първо беше рождения ден на Цвети. За нея имаше картичка и цвете в същите цветове /нейните любими/:

Следва "дървото, което ражда кексчета" за Биби:

На кръглото етикетче имаше послание, което, както разбирате е искрено и лично.

Следва отново подарък за Биби от друга нейна приятелка. Тя го е поднесла лично, с което се надявам да е направила празника й още по-вълнуващ.

Албумче с дървено живафче:

Да са живи и здрави рожденичките, много обичани и обичащи!

Кръжок за големи на тема.... :))

...естествено "Кутии за чай"

Получиха се невероятни кутии. Марти, Теди и Мария отново решиха да декупират и направиха кутии за себе си. В сряда следват произведени от тях подаръци.

Веселата кутия на Марти:

Сърцатата кутия на Мария, която е част от комплект с рамка за снимка:

Лавандуловата кутия на Теди:

Момичетата са моя гордост  :)

За детската креативност

Здравейте!

Тази публикация е от тези, които отлежават и чакайки да им "дойде времето" стават все по-ценни. За мен стойността й е голяма по няколко причини. Първо, работя с деца, което винаги обогатява и е забавно. Второ, децата са с вродено чувство за красота, хармония и иновативност и трето, сезонът на Работилничка "Феичка" завърши. Ще започне с нова сила, на ново място и с нови идеи от септември.
Ще ми позволите малко предистория. Децата, които ще ви представя тук са три петокласнички и едно първолаче, приятелки и страстно увлечени по картичкоправенето - Вики, Ния, Гери и Боби. Запознах се с тях чрез майката на Гери и Боби. Тя ми изпрати да видя техни картички и аз се удивих. Видях, че им трябва само още малко техника и разнообразие на материали, за да задминат много от големите /на възраст/ крафтърки. Предложих й да организирам кръжок специално за тях и тя прие с радост. Проведохме 4 кръжока, в които ги запознах с топъл ембосинг, дистрес мастила, оцветяване с копик маркери и по-нестардатни сгъвки. За цветоусещане и композиция беше излишно да говорим - те го носят в себе си. Това, което ме очарова беше колко са внимателни, попиваха всичко и се опитваха да дават най-доброто от себе си. Всички знаем, че настоящите деца се насищат бързо, искат нещата да се получават на момента и ако може без много усилия. В тези момичета видях старание и търпение, достойни за уважение.
ОК, време е да ви покажа за какво точно става дума.
Започвам със снимки от "производствения" процес. Любима ми е тази с прехапания език на малката Гери  /аз съм правила същата физиономия като малка докато рисувам/:)

Нашата Пипи - Вики

Ния

Вики и Бояна

В средата - Гери - най-младия ни участник

Следват картичките. Ето част от моите вдъхновения:

И "отговорът" на малките феи:

Ако някой си мисли, че оцветяването е лесна работа :)

Първи стъпки в светлосянката

Предполагам забелязвате, че децата не се увличаха по "многото" и "да има". Вероятно съм повлияла и аз без да искам, но останах с впечатление, че те самите предпочитат "по-изчистения" дизайн. За мен беше истинско удоволствие да "работим" заедно! Надявам се да се видим отново на есен /с песен или без песен, но с вдъхновение/ :)