Човекът е човек когато е на път

Днес ви представям с голямо удоволствие картичка за рожден ден на мъж, поръчана и подарена от неговата съпруга. В предварителния ни разговор разбрах, че подаръкът е чанта. Затова реших, че би било подходящо картичката да допълва подаръка. Идеята не е моя. Видях такава кутийка в мрежата и я адаптирах към картичка с етикет.
Ето я и нея:

"Home is where your heart is"

гръб

Пожелавам на рожденика вълнуващи пътешествия и уютни пристани!

Лятна работа

Здравейте!

Днес ще ви разкажа в картинки какво създадох през лятото през кратките ми престои на едно място :). Всяка история заслужава да бъде разказана отделно, но след обмисляне реших, че първо, въобще не са много и второ, взети заедно под знака на лято, слънце, любов и вдъхновение ще се допълват взаимно. А и започва "сериозната" есен, моят нов сезон с много новости в него. Вече вървя по острието "Свръхочаквания", но действително съвсем скоро ще е готово новото ми ателие. Вече и аз съм нетърпелива, но си повтарям, че дяволът е в детайлите и наблягам на сричката "ом" :)

Започвам с декорацията на детски рожден ден. Рожденикът се казва Калоян и тържеството беше градинско парти. На мен беше поверена задачата да направя банер в стил "Сладолед", основи и топери за кексчета. И ето защо не трябва да се бавят публикации. Оказа се, че снимките с готовите аксесоари са изтрити от архива. Останала е една, публикувана във Фейсбук преди време. Все пак ще ви я покажа:

Следва картичка за едногодишен малчо във формата на боди:

Следва предсватбена фотосесия на една красива двойка. Фотограф е Емануела, с която ви запознах преди няколко публикации. Моето участие се свежда до малка декорация - романтична кутия, сърца на пръчки и надпис с имената на влюбените. Тук трябва да вметна, че с Еми не сме разбрали напълно и аз свързах буквите вертикално, което нея  много я озадачи, но пък се получи по-нестандартна визия на банер.

Кутията е от картон и дизайнът е като този на банера

А ето го и банерът на Теди и Лазо:

Той, разбира се не се побра целиа на кадъра, така че да ми хареса

Още малко снимки от фотосесията:

С пожелание към влюбените винаги да са един до друг, преминавам на бизнес вълна.

В началото на септември се роди личният проект на моя съпруг, т.е. поредното "дете" в семейството. Явно са ни малко двама сина, хамстер, Ателие Ариадна :). Той оглави собствена агенция за маркетингови консултации и изследвания Blue Po!nt. Екипът му ще се явят съседи на Ариадна. Ще делим много общи неща. В добро и зло, както се казва. Това беше едната причина да се включа в следващия проект. Другата ще остане тайна. Така или иначе взех дейно участие в обзавеждането и в посрещането на първите служители на фирмата.

Ето снимки с подаръците към всеки от поканените в екипа /чаша за кафе/чай с лично послание и ключе за късмет/. Посланието е написано върху хартия във формата на удивителен знак - отличителния знак на BluePo!nt. Ще видите още кутия за пожелания от служителите, която ще бъде отворена на първия рожден ден на фирмата, както и кутия за бутилка вино със същото предназначение. По тази причина бутилката трябвало да бъде с винт, за да не се повреди вкуса на виното за една година.

Ако се питате къде е blue и къде red, ще поясня, че дизайнът на целия офис е в бяло, сиво, черно и червено за акцент. Затова решихме, че кутиите могат да бъдат декорация и част от обзавеждането на офиса. Синьото не ми е сред фаворитите. Но това да си остане между нас ;)
Все пак, ако ви заинтригувах с BluePo!nt, можете да я посетите в  сайта й на адрес: http://www.bluepoint.bg/

А ето и снимка на сладурите от техния първи работен ден:

Забележете, че без да знаят как ще изглежда офиса са облечено в същите цветове :)

На добър час, BluePo!nt!
И нека силата, знанието, екипността, търпението и уважението бъдат с вас!

Не съжалявай, че си отива, радвай се, че е било!

Лятото. Отива си, но пък ни остави толкова много. 

В тази публикация му отдавам дължимото. За мен беше наситено, зареждащо и водено от една нишка. Че как иначе при Ариадна! :)

В началото на юни прочетох "Мастиленият лабиринт" на Людмила Филипова. Първите страници разгънах колебливо, с известни подозрения - авторката е българка, млада, красива. Някак невероятно ни се струва красотата и еродицията да вървят ръка за ръка, нали? При това сюжетът е смел, мистериозен и свързан с нашите земи. Положително. Това също е подозрително - у нас е вкоренено чувството за прокоба, безизходица и отчаяние. 

Още не знаех, че през цялото лято тази книга ще намира своя израз в местата и преживяванията ми. Започнах с новооткритата от мен Гърция. Страната, самоукрасила се с меандър. В мен тя остави спомен за чудни крайбрежия, сутрешна йога, нови и различни хора. Да, интересното беше, че апартаментът, в който бяхме настанени се оказа с име "Ариадна". :)

Вторият ръкав на Халкидики - Ситония

На връщане посетихме Рупите. Комплексът си заслужава да се види. Но най-вече да се усети. Там има смирение. Според Ванга това се дължи на мъката, с която на това място са изгорели жителите на един град от изригването на вулкан. Изненадващо тогава разбрах, че синът ми е пораснал. Изчете всички мисли на Ванга и ходеше унесено, като осенен от нещо велико и необятно. Който го познава знае, че Давид не е от Тези :).

По молба на Ванга този кръст е построен в скалата за покой на залятите с лава жители на древен град

Последва експедиция до Седемте рилски езера. Предимно заради малкият ми син. Както казва днес - "Качихме се в Рила. Там направихме една обиколка." Т.е. въобще не е разбрал, че обиколката включва основно езера :). За него по-важно беше, че "за първи път четиримата спим в една стая". Но пък и това е спомен, и то какъв - семейството ни е заедно!

Рилските езера - с малките винаги е забавно

Идва една екстремна част - летяхме с парапланер. Това беше подаръкът на съпругът ми от мен още през декември. Разбира се, добре е да се лети през лятото. Оказа се, че Сопот е едно от най-добрите места за практикуване на този спорт  в Европа. Няколко дни преди нашия полет там се е състоял Световен шампионат по парапланеризъм. 

Ето ме и мен във висините

Няма как да опиша чувството. То е като да надминеш очакванията за самия себе си. В такива моменти си мислиш - може би наистина всичко е възможно. Нямаше страх, нямаше минаващи мигове от живота ми като за последно :). Разбира се, отдавам го и на спокойствието на инструктора ми. Негов е изразът - "Досега няма такъв, който да не се е приземил". Важното е в какво състояние. Тук за секунди ми мина мисъл за книгата - да, нашата страна е уникална. Но ние не я познаваме. И Слава Богу, че има хора като Гери и Светльо, нашите пилоти, които правят достъпно летенето не само в съня. Те бяха спокойни, в хармония със себе си. Без излишни претенции и вечни желания. Важното е да се приземиш сполучливо!

Тук е времето да се похваля - постарах се йога да заеме подобаващо място в ежедневието ми през лятото. Искрено се надявам да успея в същия дух и през останалите сезони. Познавайки се знам, че ще е трудно. Ще започнат оправдания, ангажименти и т.н. Затова няма да се задълбочавам по темата. По-важното е, че покрай нея открих нови хора и предизвикателства. 

И така, да се върнем в началото - преди броени дни бях в Девин - "сърцето на Родопите". 

Действително магическо място. За целта е добре да прочетете книгата. Или поне да си припомните легендата за Орфей и Евридика. 

Аз само ще помогна. Пещерата "Дяволското гърло" се смята, че е мястото, където Орфей е слязал в Царството на Хадес /на мъртвите/, за да измоли Евридика да му бъде върната. Хадес се съгласява, при условие, че Орфей, излизайки не се обръща назад. На финала /така става обикновено/ Орфей не издържал и се обърнал да види дали любимата му го следва и.... край. Евридика била върната обратно в Царството на мъртвите. 

Това е мит. Но фактите за "Дяволското гърло" сочат, че всичко, което попадне в реката, минаваща през пещерата не излиза. Изследвали са го дори екипи от National Geographic. Все още няма логично обяснение.

Беседата е много интересна. Във връзка с мистериите около пещерата екскурзоводът вмъкна - "Да, всичко, което влезе в пещерата изчезва. От туристите излизат определен процент" :)

Наблизо е "Ягодинската пещера". Сама по себе си млада. Само на около няколко стотин хиляди години! Впечатляващо за мен беше скалното жилище на около 6000 г., разположено на първия й етаж. Удивителни факти за жителите й са доказани с въглероден анализ във Франция. Ние си мислим, че откриваме топлата вода! 

Пещерата "Дяволското гърло"

Пещера-жилище на древни хора

Връх "Свети Илия", от който се виждат Рила, Пирин, Гръцки Родопи, Ягодина и двете пещери

Действието на книгата се развива в Родопите и засяга орфизма като учение. Но нашите резервации бяха направени преди да я прочета. И това ако не е доказателство, че няма случайности! Просто трябва да отворим очите си. Така животът става по-вълнуващ и смислен, нали?

Успешна есен! J

Весело лято

Здравейте,

Днес е последният ден в първото ми "ателие". Като всяко първо нещо ще го нося в сърцето си заедно с всички хора, с които делихме общо пространство 2 години. Но е време за промяна. Надявам се за добро. Бих искала новото ми местенце да е по-творческо, по-уютно и красиво.
Затова се налага да му посветя време и усилия и през юли няма да имам възможност да работя с клиенти. През август при първа възможност ще ви уведомя за всичко ново при мен!
Надявам се да ви виждам и чувам, да имам удоволствието да работим заедно отново!

Пожелавам ви пъстро, романтично, зареждащо лято!

Ариадна

Емануела и Emotion

Днес на гости ми е едно енергично, модерно и смело момиче с много идеи и умения. Поканих я преди известно време да ми гостува виртуално, а днес тя ме заведе в нейната обител - фотографското й студио. И на чаша кафе и вода сред изчистения дизайн и фотографските принадлежности научих повече за нея. До скоро се познавахме като "майката на...", т.е. децата ни са в една и съща група в детската градина. Някак неусетно и постепенно споделихме, че не сме типичните майки на трудов договор. След това Еми запечата с обектива си най-емоционалните моменти от рождения ден на Калоян, а днес се доближих още повече и бях очарована от нея. 
Перфекционизъм, емоция, енергия и дизайн. Така бих я описала.
Но нека тя сама се представи пред вас:

Здравей Еми! Кои са основните думи, които те описват най-добре?

Здравей Ади, първо искам да ти благодаря за проявения интерес към мен и съм много щастлива да съм ти на гости, блога ти е чудесен и страшно харесвам работата ти, пожелавам  ти много късмет, успехи и хиляди усмивки J

На въпроса ти ..... определено съм много амбициозна, поставям си цели и ги гоня до дупка, общо взето до сега каквото съм си наумила съм успяла да го постигна. Много емоционален човек съм, обичам да се смея ..много и от сърце. Считам себе си за добър човек, обичам да помагам на хората когато и с каквото мога. На принципа съм дай за да получиш и мисля, че работи повече от добре.  Винаги гледам положително на нещата, вярвам че човек предизвиква събитията с мислите си и се опитвам максимално да съм настроена на позитивна вълна J

Какво е образованието ти?

Завърших магистратурата си наскоро, по професия съм „Графичен дизайнер“, с това и се занимавам последните 8-9 години.

А призванието?

Определено мисля,  че се припокрива напълно  с образованието като всъщност първо открих какво ми е призванието и после го завърших като образование.

Кои са нещата, без които не можеш да живееш?

Не мога да живея без мечти. Не мога и без без мъжа ми, без сина  ми и без фотоапарата. С мъжа ми сме заедно от вече 14г. Той е моята половинка във всяко отношение, без него нямаше да съм това което съм сега, обожавам го и му благодаря за всичко. Синът ми е смисъла на живота ми, той ме учи на много неща и чрез него преоткривам света! А фотоапаратът е просто третата любов, той е моето изразно средство, начина да покажа света през моите очи.

Фотографията „Любов от пръв поглед” ли беше или по-скоро разумно решение?

Фотографията е определено любов, не мога да преценя дали от пръв поглед, но от малка обичам да снимам. На тази снимка съм на около 10 години. Винаги съм обичала да нося фотоапарат със себе си, да снимам местата на които ходя, приятели, празници и т.н. Момента в който осъзнах, че това е моя път дойде с раждането на сина ми.  Желанието ми да запечатам всяка негова стъпка, всеки негов жест и всеки етап от растежа му просто превърна фотографията в мое хоби. Това продължи около  4 г. в които снимах непрестанно, четях форуми, гледах снимки на фотографи, сравнявах и тествах идеи, след това завърших курс по „Фотография“ и в един момент просто реших, че е дошло време хобито да се превърне в професия.  

Струваше ли ти усилия да промениш професионалния си живот?

Реално аз работя като графичен дизайнер в последните 9 г., просто тези 9г. работих за компания, на която изграждах визията и рекламните материали, сега вече се отделих самостоятелно, от септември ще бъда лектор в курс по „Графичен дизайн“ към програмата „ Аз мога повече“  и към всичко това прибавих и фотографията. Направих студиото и някак си нещата започнаха да се случват. А дали си струва...и още как! Просто не съм се прибирала по щастлива от работен ден както сега.

Какво/кой  те вдъхновява?

Вдъхновяват ме емоциите на хората, онези съкровенни моменти в които сме най-много себе си, в които околния свят изчезва и ние изразяваме цялата си душевност... когато запечатам такъв момент се чувствам изключително щастлива.

Кой е перфектният кадър?

Ще се повторя, но за мен това е уловената емоция, чиста и истинска, без режисиране на ситуацията и момента.

Защо „Emotion”?

Защото това съм аз! Дори има тафтология между моето име и това на студиото ми.


Нека да покажем емоцията през твоите очи:

Уверявам ви, зарядът и ентусиазмът на Еми са заразителни! :)
Пожелавам й цвят, настроение, успех и вдъхновение!

Ако искате да се насладите на повече от нейното присъствие, можете да я намерите ТУК

Дървото и ключът - древни и силни

Имало едно време едно момче/момиче. То имало толкова много въпроси, стремежи, желания и сила, че когато се превърнало в мъж/жена се оказало на ръба на скала. Под него се блъскали вълните на океана, но хоризонтът и безбрежието го теглели неудържимо. Пътят е само един - политаш! Другият не е за предпочитане ;)
Звучи ли ви познато? дано! Винаги съм вярвала в интелекта и необходимостта му да търси, да се развива, да расте. Емоционално, разумно, духовно.
Това се случи с мой близък човек. Всъщност в последно време се случва с много мои близки човеци. Правят рискови скокове, падат, стават, продължават, но не спират! Пътят, като този на Камино, ги учи, доближава ги до тях самите.
Затова, когато една от задачите ми стана да съм автор /във всеки смисъл/ на подаръците "на прощаване" се спрях на ключ, дърво, кутия. Какви асоциации предизвикват тези думи у вас? Спомен, съхранение, късмет, вяра, корени и бъдеще. Ще ви покажа и мъдрите тълкувания на чичко Гугъл, разбира се.

И като доказателство, че цялата Вселена работи за теб когато го пожелаеш около мен се случиха няколко неща, които ме "доведоха" до точната обработка на подаръците. Първо, в неделя гледах "Карибски пирати", второ, следя сериала "Правителството", където неусетно семейството и работната ти среда стават едно и също и губиш едното за сметка на другото, но както каза главния герой "понякога трябва да правим неща, които не искаме". И трето, най-важно, ден преди да започна имах вдъхновяващ разговор и бях посветена в работата с минерална паста и шаблон, което дооформи окончателно концепцията ми.

Сега вече решихте, че съм се взела много насериозно, нали? И с право :)))

Всъщност само съм емоционална.

Започвам с ключовете /дължина 20 см, материал - дърво, обработка - минерална и металик паста/
Ключът е един от най-важните и древни талисмани. 
Древните гърци и римляни са вярвали, че този талисман представлява „Ключа на живота” и имал силата да отключва врата, през която молитвите стигали до боговете. 
С пожелание по пътя към съкровищата душата да пее /ако не свири ;)

Месингов ключ:

Гръб

Ключ с опаковка-кутия

Златен ключ:

Дървото - древният символ на Вселената.
Дървото е символ  на връзката между небето и земята. Клоните означават човешките стремежи към съвършенство, впитите дълбоко в земята корени напомнят за връзката  между света на мъртвите и света на живите. 

Злато - материал - дърво, размер - 25 см. височина:

Гръб

 Месинг:

Кутии за чай:
Материал - дърво, техники - декупаж, акрилна боя, кракле, хамелеон:

Попътен вятър!