Decoupage /кръжок за порастнали/

Декупаж (decoupage) – от фр. в превод означава “изрязвам“ или казано с други думи изготвяне на колаж или хартиена апликация.
Декупажът е приложно изкуство, при което се изрязва мотив или изображение от различен материал (предимно хартия, но също така и дърво, кожа или тъкан). След това мотива се залепя или с помощта на различни техники за декупаж се прикрепя върху дадената повърхност за декориране (дърво, метал, плат и пр.)
Прилага се основно върху предмет, като малка кутийка, чиния, ваза, свещ или елемент от обзавеждането — шкаф например.

Тази техника за украсяване на предмети била изобретена от китайските селяни още през XII век с откриването на червената тънка хартия. С нея започнали да украсяват различни предмети от бита си.
В Европа декупажът води началото си още от ранното средновековие. За пръв път за декупажа като изкуство се споменава още в края на XV век в Германия, където започнали да използват изрязани картинки за декорация на мебели.

Това казва за техниката  decoupage Уикипедия. Вчера, клонящо към снощи, група сръчни млади дами се позабавлявахме на целувки и сок на тази тема. Имаше идея да сме на чаша бира, но като говорим за рязане вероятно не е много разумно ;)... От друга страна като се има предвид, че във Франция всичко започва като стремеж да се имитарат скъпи старинни мебели може би една аристократична чаша Шампанско нямаше да е лоша идея.
Като оставим пиенето настрана ще видите колко различни, но до една красиви и технично направени кутии си измайсториха момичетата. За мен остана удоволствието да снимам и показвам какви артистични, сръчни и смели дами срещаме всеки ден:




Голямото боядисване



Кроене и лепене

А ето и произведения:





Пожелавам ви много слънце в душата в този дъждовен пролетен ден!

Тефтери и още нещо...

Днес отново ще показвам тефтери. По-скоро рецептурници. И двата отидоха във Варна при едно момиче, за чиито кулинарни произведения казват, че са извънземни. Уверете се сами тук.
Точно поради огромния ми респект към това, което прави, се оказа така, че трудно я усетих. А и трябва да съм съвсем честна, винтидж темата вече ми беше омръзнала. Занимавам се с нея от Коледа до сега. Тя ми писа, че обича ярките цветове и копчетата и аз след голямо чудене реших да експериментирам, като си оставих вратичка и за ретро вариант. Leapula хареса за себе си повече ретрото, но реши, че по-свежият тефтер ще подари на майка си. По последни отзиви би трябвало вече да си записва рецепти със златен химикал. А аз й пожелавам да продължава да ни изненадва с нестандартните си кулинарни решения!

Нова и стара работилничка "Феичка"

В тази публикация с феичките и елфчетата ще се отчетем за миналата работилничка и ще публикувам новата тема и моите вдъхновения за нея. Тя ще се проведе този уикенд /31.03 и 01.04.2012 г./, както е по програма. Записванията започват :).
Сега отзад напред. Темата е "Цветница и Великден наведнъж".
Децата имат възможност да измайсторят великденско петле, цветя от тишу и букетче от хартия:

Идеите са от Крокотак - красиво и лесно

Можете да получите повече информация в меню/работилничка "Феичка, както и да видите програмата до края на юни.

А през отминалият уикенд темата беше "Magic box". Повторихме темата по желание на децата. Ето линкче към предишния път. Този път момчетата си направиха футболни кутии. Когато видях хартиите с футболисти веднага им ги купих, понеже Дидо и Сами са футболисти и, разбира се, те се зарадваха на идеята. При отваряне отвътре изкачаха футболни топки :). А кутийките на Симона и Косара станаха по-красиви и качествени при втория опит. Тук е моментът да им се извиня, че не ги снимах този път, но какво да се прави - Ани си забрави в събота фотоапарата. Другият път ще се реванширам, обещавам!
За някои, обаче, темата беше чисто нова, и в неделя вече имаше апаратура за фотография, така че ще ви покажа техните произведения:

Това са Ради, Стефи и Вяра. Три талантливи и красиви момиченца. Направиха много богати и стилни кутийки, но трябва да признаем, че мама и леля помогнаха малко. В тяхното семейство изглежда всички са талантливи - Вяра и Ради са дъщерички на майсторката на торти Хриси. Радост за мен беше, че ги видях с диадемките, които изработих за тях по поръчка на леля им.

Благодаря, че наминахте при мен!
Пожелавам ви слънчев пролетен ден!

Споделеност със Зорница Миладинова

„Зората е времето между сумрака и изгрева.

Отличава се със слаба светлина, докато самото слънце все още е скрито зад хоризонта.

След зазоряването слънцето изгрява от изток, ставайки символ на началото, в което цялата природа се събужда за живот през новия ден. Излизането на зората символизира края на нощта (мракът) и началото на деня (светлината).”

Гостът ми днес е олицетворение на името си – интуитивна, изгряваща, търсеща, номад по душа и съдба, с усет към самоиронията, артистична, поетична и дълбока. Обичам дълбоки хора. Такава рядкост са!

Имам привилегията да бъде моя приятелка и много държах да ви я представя. Докосването до нея винаги ми е носело чувство за магичност и перфектност. Родният й град е Варна, в момента живее в Дубай и отглежда своя Малък принц.

Ето какво споделя Зори:

Съгласих се да гостувам на Ани с голяма доза съмнения и колебания....какво да представя от себе си, така че да е в съзвучие с това, което тя прави и което аз толкова много искам да направя -да надскоча себе си, да превзема мечтите си, да посмея да пристъпя с малки, ситни стъпки по безкрайния и толкова вълнуващ път...към себе си и обратно...към света и обратно.
Тя е тръгнала по Пътя,  аз все още го търся. Но и това е част от Пътя.
Вдъхновяващо е колко много хора са смели и вървящи.
Да бъдеш близо до себе си, да откликваш с цялата си същност на всичко, което правиш-каквото и да е то, е за мен най-истинският и единствен начин да живееш.
Пожелавам си го.
И на всички почитатели на АриаднаJ

1. Коя е Зорница? От къде идва и къде е сега?

Петра, Йордания

Отглеждам дете.

Радостта ми от дочаканото е толкова голяма, че не остави време и място на мисли за баналността, губевремието и преходността на това занимание.

Откривам топлата вода.

Моята-по мой начин.

С всичко, което случваме в живота си променяме себе си, движим се- да, понякога напред-назад, търсим и се намираме, губим се.

И аз сега знам, че отговорността да вирееш до нечие самоизграждане е чудесна възможност да се видиш с нови очи, да се преоцениш, да попълниш новите си граници

Деца в Йордания

...да видиш света от под масата, да съзреш птичката за пръв път, да усетиш вятъра на върха на езика си, да преброиш до 5, да трепериш след 39.8, да разбереш че портокалът е вкусен, защото е оранжев, а е оранжев, защото е кръгъл...

Деца в България

...да имаш нуждата да изживяваш тези непосредствени емоции...и то така увличащо, че с всяка една съпреживяна усмивка, сълза, кикот или недоумение да се заразиш с потребността да споделяш и да си споделен.

Деца в Оман

Това май много много не го практикуваме на възраст.

Стоим си едни такива оформени и убедени, но неубедителни...и сами.

Тайланд

2. От къде е любовта ти към фотографията?

Най-осъзнатият ми импулс за споделеност е била фотографията- в тази й способност да докараш в мислите на някого своите малки мигове, откраднатите погледи, промушилите се сенки под лампите, отражения по повърхности, самотни пейзажи, абстрактни усещания.... 

Обичам да излизам с тежката чанта с ‘бурканите’-както им викат на обективите, да се заглеждам по балкони, дупки и кюшета, да виждам с едноокия си спътник всички тези гледки, с които иначе подсъзнанието ми трупа запаси и понякога имам необяснимо добро настроение или пък потъвам в носталгия по зимата посред плажно-тараторени изпарения.

Сингапур

Ето така снимането се превърна в мой любим начин на съпреживяване-да разказвам и на другите, да попия в моментите не само за себе си, да понеча към заобикалящия ме свят с апетита на човек, обожаващ реалността на мига...на купищата мигове, от които се изгражда животът ни- цветни, черно-бели, на фокус...или в пълна мъгла.

Сингапур

3. Къде си у дома и защо?

Много мигове, много държави, много домове...завиждам на охлювите, навсякъде са у дома си!

Само дето техните домове не са устойчиви и стабилни, а твърде крехки...а понякога и временни.
Абе...почти като при менJ

Дюлгерска завера, Лондон

Има някакво проклятие и магийност, в това да се налага да изграждаш дом за сетен път.

Опитвала съм се да поддържам познат интериор.

Разнасяла съм в двете посоки какво ли не-от картини и подбрани рафтове от библиотеката до котки и деца.
Но основните неща са си същи- здравец, подправки, книги, интернет.
И тогава си си в къщи.
И най-вече, когато можеш да приютиш в това ‘вкъщи’ приятели, обични хора.
А те понякога са далеч- нищо, че живеете в един град.

4. Мястото определя ли емоциите и чувствата ти?

А градът-разбира се, че градът дава уханието на дните и мислите. Аз не мога без да ми мирише на море.

... за банята
... и кефа :)

Мислех, че не мога и без облаци и дъжд, ама мога-уви

Не- не мога-плащам си!

... да им вземеш слънцето...
... да ги разревеш облаците...
/дяволска молитва за дъжд/

За някого месеците може да са повод предимно за откъсване на поредния лист от календара, но при мен се оказва патологична зависимостта от следването на цикъла на сезоните.
Ето, идва времето на едни станиолено сребърно-виолетово-пурпурно-резедаво-сиво-розови залези по морето- случват се само сега, от към края на Март до към Май...заедно с припечения аромат на събудените треви, а да не говорим за любовно-дишащите жасминови храсти в парковете, окичените с мартеници цъфнали сливи, череши....

Същото е и с уханието на опечени чушки от ниските балкони в старите квартали, с накиснатите в мляко утрини на ноември, ноември в пламъци, пестеливата графичност на студа....и после пак....
..пак ми липсва....

Ветрино, България

И по този повод-развива се една свръх сетивност за нюансите....

...нещо търсех...

...търся и намирам есен и зима и в тропиците, и сега-тук...в пустинята.

Уади Рам, Йордания

хм...как ли бих се справила по белите ширини....
няма да си го пожелавамJ)))

5. Разкажи ни забавни моменти, свързани с културни различия в страните, в които си живяла

Сещам се за един много късен концерт на варненския хор и прибирането ни по къщите на домакините в Израел преди няколко години.
Нашият беше мъж, икономист, на малко преди средна възраст, със стряскащо арийски черти, уморен почти колкото нас.
От външната врата, през трапезарията и банята до нашата стая бях убедена, че е безгрижен до бохемщина, небрежно гостоприемен ерген,
Вече отпочинала, на другата сутрин ме посрещнаха следите от закуска на поне още трима човека, а до вечерта стана ясно, че има две поотраснали деца, много интересна жена, която беше настанила по стените портрети на приятели с абстрактните й усещания за тях в цветове и форми.
Имаше и една тайна стая, в която обеща да ме приюти едва след като жена му се прибере от работа от библиотеката.
Там, с почти шамански гърлени песни и вибрациите на тибетски инструменти успя да спре главоболието ми, заради което му бях поискала просто някакво хапче.
Беше незабравима вечер с уюта на омайни разговори  на подгънат крак и ароматен чай, покрай които различията ставаха все по-малко...

Повече от магичните снимки на Зори можете да видите тук

Happy birthday to me

Вчера станах на 37. Както ме поздрави мой състудент - "на твоята крехка възраст ти пожелавам дълъг живот" :), какво друго?! Е, добре е и здраве да има, за да остарявам качествено. Получих толкова много внимание и пожелания от толкова много хора! Благодаря, благодаря и отново благодаря! И отново както коментира мой приятел - при теб растат не годините, а приятелите. Дано да е така! Направихте ме много щастлива.
Денят започна със сънливите опити на големият ми син Давид тайно да поправи надписа на картичката си за мен от ЧНГ, мамо! на ЧРД, мамо! Успя :)
С кафето почерпих четиримата си мъже с бонбони. Няма грешка - бройката е точна. На гости ни беше бащата на съпруга ми. Не мога да се оплача от липса на мъжко присъствие :). След това изпратих малкото си съкровище Калоян на ски-училище. Все пак е 13 март и е нормално да се учиш да караш ски!
После заваляха поздравленията! А аз се отдадох на боядисване на кутии в бяло. Междувременно съпругът ми се появи с букет от любимите ми цветя - фрезии и лалета и подарък Ligth Blue /любимият ми парфюм/. Класика в жанра! Боядисването продължи.
Такааа, в ранния следобед почерпих неговите колеги, които са ми "съкооператори" с бисквитки и розе. Ателието ми се помещава в тяхната сграда и с тях сме като голямо семейство - споделяме си какво ли не.
А бисквитките са ми голяма радост. Направи ги за мен Хриси. При това аз си ги спечелих на томбола, която тя обяви преди време в блога си. Наистина много се развълнувах когато разбрах, че малката й дъщеричка е изтеглила моето име. Разбрах, че се е затруднила да го прочете, но то не е и лесно :). В живота си съм печелила едно бинго преди сто години и това е втория ми джакпод. Хриси не само че ми ги направи точно за празника, ами и ми ги донесе лично. При това опаковани стилно. Бяха толкова вкусни, че добре че предварително заделих няколко да почерпя и челядта вкъщи.
Виртуално черпя и вас:

Тази си е за мен и не се яде! :)

Заповядайте!

Когато се прибрах вкъщи децата ме посрещнаха с "Happy birthday to you" на вратата. Как да не е доволен човек, дори и на 37?! :)

Подарък за годишнина на господин

След като мина 8 март, а и подаръкът е подарен мога да ви покажа един подарък, който, разбира се, ми донесе нови вълнения :). Това всъщност се получава с всяка поръчка. Никога не съм сигурна дали съм изпълнила очакванията на поръчителя и това ме държи в леко напрежение. В такива моменти се сещам какво казва Робин Шарма - "... плаща ви се и затова да ви е страх" :). С най-добри чувства съветва човекът. Само да поясня, че той говори за развитието и че страха обикновено ни стимулира да вървим напред и да ставаме по-добри в това, което правим.
И аз така. Докато правих комплекта бях убедена, че искам да изглежда точно така, но след като мъжът ми каза "много е консервативен", някак се обезкуражих - нали и той е мъж!
Отдъхнах си чак когато Цвети, която го поръча за 60-годишнината на баща си реагира бурно и радостно.
Сега малко за мъжът, за който е подаръкът. Той е изтъкнат лекар, живее и работи в чужбина.. Как да не се спече човек?! :))
Ето го и подаръкът:

Включва рамка за снимка на семейството на Цвети /тя и съпругът й имат малка принцеса :)/, тефтер, картичка и кутия за опаковка.
Пожелавам на цялото им семейство много щастливи мигове заедно!

Комплект с балерина

Преди време ми звънна едно момиче с поръчка да направя картичка за нейна приятелка-рожденичка, която да бъде допълнение към подарък музикална кутия с балерина. Хм, балерина. Замислих се, че хартия с подобен десен не съм виждала, а и срокът не позволяваше обиколки за салфетка или нещо подобно. Мислих да направя някак балетни пантофки и изведнъж - Еврикааа! Преди време малкият ми син беше скъсал една триизмерна книжка с балерини. Слава Богу, че съм се превърнала в истински Плюшкин и запазих картинките с идеята, че могат да ми потрябват. Балерината, която трябваше да бъде в розово се оказа скъсана до средата на тялото, но пък така можех да я направя 3D и да я облека както си искам :).
След като изпратих картичката на снимка ми поръчаха и тефтер, за да станат комплект:

Клетката за птици, цветовете, а и "летящата" балерина ме отвеждат в предизвикателството на Двете елши

На Дени пожелавам да записва добри, красиви или вкусни думи в новия си тефтер! :)

Честит 8 март!

Честит празник, мили дами! Пожелавам ви да се радвате на своята женственост, обичайте и бъдете обичани!

По този повод ще участвам в мартенското предизвикателство на Двете елши, та дано дойде пролетта най-после :)

Тефтер за поръчки на момиче, което дарява много радост и сладост :)

Хриси, пожелавам ти да напълниш тефтера с доволни клиенти!

Другият ми поздрав към вас са произведенията на три момичета, които отделиха време и сами направиха картички за майките/свекървите си в кръжока за възрастни. Както каза едно от момичетата: "Мама ще е най-доволна, че картичката е направена от детето" :).
Вижте колко красота, стил и любов има в техните произведения:

Весел празник!

Кутия с намек за венге

Тази кутия е подарък за едно момиче, което я искаше още за Коледа, но финансовата криза около празниците отложи поръчката й. Хубавото е, че има колеги, които я познават достатъчно добре, за да знаят какво иска и от какво има нужда. Честно казано, аз бях забравила за кутията. Но наближи рождения й ден и нейна колежка ми поръча Голяма кутия за бижута. Започнах да си припомням какво си бяхме говорили с Боби за декорацията на кутията. Тя много харесва панделата. Идеята е кутията да бъде аксесоар в спалнята й, в която преобладава бяло и венге.  Добре, че намерих подходяща салфетка за отрицателно време.
Боби остана очарована. Възкликна - Тази кутия я искам от 3 месеца! :)
Да й пожелаем да я пълни с бижута и хубавини!
Честит рожден ден, Боби!

Това е целият подарък - кутия и парфюм. Колко шик!:)

Ариадна стана на 1 годинка

Преди 1 година на 3 март "Ателие Ариадна" стана юридическо лице. И започна едно голямо преплитане с Андриана :). Вече съм писала защо Ариадна, но нека пак да кажа - първо, разбира се заради играта на букви с името ми, но има и второ - Ариадна от легендата за Тезей и Минотавъра търси и намира. Търсенето ми е съдба, а и намирам огромно удоволствие в него, а намирането е като бряг, носи удовлетворение и успокоение.
Много се зарадвах, че март е месецът на Ариадна отново по две причини - първо, защото и Андриана е родена през този месец, и второ - обожавам пролетта, събуждането, топлото, слънчевите лъчи и цветята.
През тази година Ариадна действително проходи. С падания, натъртвания, колебание, със страх и много желание да тръгне. Философията на създаването й е Личният подарък. Действително исках да създам антипод на масовото, забързаното, стресовото,  еднаквото. С течение на времето разбирам, че това е трудния път. Което не е лошо. ;)
През лятото съвсем случайно попаднах на семинар, на който се вдъхнових за работа с деца. И понеже случайности не съществуват, през октомври създадох Работилничка "Феичка", където творим с деца над 5 г.. Децата ми носят чувство за непреходност, зареждат ме с енергия и креативност и наистина вярвам, че растат по-умни и сръчни от нас. Тръбва да е така!
Малко по-късно имах удоволствието да се запозная с две чудесни момичета, тръгнали по същия път на самоизява с център за езиково обучение "Хелен Дорон" Борово, където ме поканиха да водя арт ателие с дечица от 2 до 6 години. И както каза една приятелка - "превръщаш се в госпожа" :).
Все пак това, което правя с ръцете си е моята страст. Вдъхновение са клиентите ми. Толкова са изобретателни в стремежа си да създадат и изненадат някого, че това ми действа като огромна доза адреналин за "нови подвизи" :). Явно си падам по доброто! :)))
Най-новият ми проект /колко модерна дума!/ е кръжоци за възрастни. Забележете думата е от нашето детство :). Дълго отлагах нещо подобно, независимо от интереса и запитванията. И досега смятам, че това е отговорно и искрено се надявам да се справя. Много бих се радвала ако това се превърне във вид Арт-терапия. От опит знам колко е натоварваща работата в офис, забързания ритъм на живот и когато направиш  нещо различно, нещо с ръцете си, това те освобождава от стреса и ти носи удоволствие.
Рожденият ден не мина без празненство. Поканих хора, без чиято подкрепа не бих могла да просъществувам за тази една година. И тук им благодаря, че повярваха в мен, дадоха ми увереност, че мога да се справя.
Всички вас, които не успях да почерпя на живо, ще ви нагостя виртуално с прекрасната торта на Радина!
Започвам с поканите, дело на Ели:

Тортата е дело на Радина

Духам свещичката